Великобритания преживява своята Катрина

Великобритания попадна в кошмара на градското насилие. В някои райони на най-големите британски градове, най-вече в Лондон, беше извършено ужасяващо потъпкване на реда и законността. Магазини бяха изпочупени и разграбени. Сгради бяха вандализирани. Цели семейства останаха на улицата, след като домовете им бяха подпалени. Запалени бяха коли. Между младежките банди и силите за борба с безредиците избухнаха сблъсъци. От няколко дни британската столица е обхваната от страх и тревога, пише британският в. "Индипендънт". Политическите последици ще са дълбоки. Уличните сблъсъци започват да приличат на урагана Катрина за британското правителство. Администрацията на президента Джордж Буш изглеждаше безпомощна, когато дигите се скъсаха през 2005 г. и водата заля Ню Орлеанс. Същото може да се каже за коалиционното правителство във Великобритания при избухването на насилието през уикенда. Вчера вътрешната министърка Тереса Мей се опита да създаде впечатление, че държавата контролира положението, като призова слушателите на предаването "Тудей" по Би Би Си да предават размирниците на полицията. Дейвид Камерън се върна от ваканцията си вчера заради кризата, но опитите му да демонстрира власт бяха още по-неубедителни. Но аналогията с Катрина е уместна и в по-дълбок смисъл. Това е Катрина за политическата класа като цяло, както впрочем и за цялата страна. Точно както американската администрация пропусна да укрепи дигите над Ню Орлиънс, когато имаше възможност, британското правителство не успя да поправи социалните диги, които трябва да предпазват британското общество от този вид агресия. През уикенда тези диги се пропукаха и сега ставаме свидетели на грозните резултати от това. Знаем достатъчно за тези бунтове и извършителите им, за да сме наясно какви не са те. Това не е политически протест. Метежниците нямат никакви цели. Те нямат централно ръководство. Целта е алчно плячкосване и безразсъдно рушене. Първият метеж в Тотнъм в събота беше предизвикан от недоволството на населението от полицията. Но случилото се в Уулуич, Токстет и Бристол в понеделник вечер явно не е протест срещу полицията. До голяма степен става въпрос за копиране на метежа. Криминалните банди и антисоциалните младежи се възползваха от възможността да подивеят знаейки, че полицията не може да е навсякъде по едно и също време. Не става въпрос и за реакция на мерките за ограничаване на държавните разходи. Информациите за ограничаването на разходите от правителството може би са се прибавили към усещането за безнадеждност в много бедни общности. Но факт е, че повечето съкращения още не са приложени на практика. Този бунт не е тласкан и от новите медии. Блекбери и Туитър, нито едно от двете не съществуваше при безредиците през 80-те години на миналия век, несъмнено изиграха роля за разгарянето на пламъците. Но новите медии не са достатъчно обяснение за този антисоциален спазъм. Това не е и бунт на расова основа по подобие на безредиците в Брикстън, Токстет, Хендсуорт или Броудуотър Фарм през 80-те години. Метежниците през 2011 г. са представители на различни раси. И не съществува колективно недоволство от полицията заради тормоз на расова основа, както беше преди три десетилетия. Този тревожен феномен трябва да бъде разбиран като взрив на агресия от социално и икономически изключените най-бедни слоеве на обществото. Недоволна криминална група, съставена от хора, които чувстват, че нямат никакъв дял в обществото, реши да изрази себе си на улицата. Изолирани млади мъже и жени, някои от които почти деца, използваха това като възможност да грабят, да буйстват, да палят и най-общо да се изправят срещу властта. Депутатката Даян Абот заяви вчера, че метежниците разрушават собствената си общност. Това не е вярно. Както посочи основателката на благотворителната организация Кидс Къмпани Камила Батмангелидж, мнозина от тези безработни и нискообразовани младежи просто нямат чувство за принадлежност към никаква общност. Вместо това те са създали паралелни групи, характеризиращи се с шокираща липса на морал и имунитет от срам. Това са именно тези криминални, маргинализирани и понякога психически разстроени най-бедни слоеве, които Великобритания видя в действие през последните дни. Метежите, организирани от младежи в покрайнините на френските градове през 2005 г., бяха отдадени на физическата сегрегация между богатите общности вътре в градовете и онеправданите в крайните квартали. Но от събитията през последните дни във Великобритания става ясно, че сегрегацията не е само географски феномен, тя може да се случи и в съзнанието. Тези младежи живеят в сърцето на богати британски градове, но не се чувстват част от тях. От много години бяха налице предупреждения за това, особено в Лондон. Те можеха да се видят в безпричинното убийство през 2000 г. На Дамилола Тейлър в Пекам, в съобщенията за младежки банди, нападащи лондонските влакове и автобуси, за да отмъкнат ценностите на пътниците. Можеха да се видят и в увеличаването на нападенията с нож и на престрелките между бандите, въпреки че цялостното ниво на престъпността в страната продължи да намалява. Големите министерства на образованието, социалната политика, здравеопазването и жилищния фонд провалиха тези младежи. Няколко последователни поколения политици и държавни служители не направиха почти нищо, за да интегрират тези хора в нормалното общество. Фитилът на тази експлозия гори от години, може би дори от десетилетия. Ако има нещо хубаво в тези ужасяващи дни, то това е, че най-сетне британците ще се изправят пред срама на изключените си бедни слоеве. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: