Доц. Димитър Динев, председател на УС на Асоциацията за противодействие на икономическите измами (АПИИ): Законът за обществените поръчки се спазва, а схемите на измами продължават

- Доц. Динев, предстои ви да представите 3D модел за оценка на риска от измами и злоупотреби. Какво означава това – че те вече са влезли в полезрението на науката, могат да се предвидят и изчислят?
- Този модел е свързан с процеса на изследване на риска от измами, защото досега в световната теория няма такива разработки. Моделът функционира в три измерения - функционално, методическо и времево. Функционалното измерение обхваща дейностите, съставляващи процеса на оценката на риска от измами. Методическото обхваща използваните методи, техники и самия обхват на процеса, а времевото измерение обхваща етапите на подготовка, провеждане и приключване на оценката. Новост в модела 3D е, че рискът няма да бъде аранжиран на три степени, а на две. В случая – има риск и няма риск. Специфичното тук е, че говорим за измами и злоупотреби, свързани с подкупи, присвояване на активи, парични средства или пък на информация.

- Измамните схеми на обществените поръчки влизат ли в тези оценки?
- Разбира се. Ще ви дам пример – в България има около 80 контролни органа, които реално не постигат желаните резултати за разкриване и санкциониране на нарушенията и особено на измами и злоупотреби. Това го констатират и от прокуратурата, и също изразяват мнение, че контролните органи трябва реално да заемат своето място.

- На какво се дължи откриването на 3D модела? Да не би защото в България има прекалено много емпиричен материал - като се започне от сивата икономика, премине се през изкривяванията при обществените поръчки и се стигне до измамите на битово ниво?
- Този модел е по-скоро методика, отколкото някакво откритие. Това не означава, че са инструкции или указания, които задължително да се използват. Разбира се, всеки който пожелае, може да го използва. Друг е въпросът, че все още държавата няма законодателно изискване към своите контролни органи. Като погледнем колко контрольори, инспектори и вътрешни одитори има в публичния сектор – това са цяла армия, а те биха могли да го използват. Когато става дума за този модел, трябва да се разбира предимно като превенция. При измамите е много важно да се прилага интердисциплинарен подход т.е. да се обединят знанията по финанси, счетоводство, криминология и право. Моделът ще бъде представен през септември на десетия конгрес на Полския институт за вътрешен контрол в Краков и очаквам с любопитство как ще се приеме от моите колеги. През октомври ще излезе от печат втора част на книгата „Икономическите измами“ и тя ще започне точно с представянето на този модел. От друга страна, моделът ще залегне в обучението на нашите семинари.

- В анонса си за книгата представяте различни видове икономически измами. Кои от тях изследвате подробно?
- Тя е продължение на първата част, където има класификация на видовете измами, а във втората част са обхванати етапите на противодействие от гледна точка на превенция и методи на разкриване. Не става дума за разследване от полиция или прокуратура, а за вътрешно разследване. В книгата, която предстои да излезе, са включени теми с данъчни измами, клиентски измами, спирам се и на най-актуалните - компютърни и интернет измами. Най-общо представям схемите и възможните начини за разкриването им, както и начини за предпазване. Често при обучение на банкови служители се случва да казват, че при тях няма компютърни измами, защото имат затворени и защитени компютърни системи. Но аз им отговарям, че техните клиенти ползват интернет банкиране и те се нуждаят от предпазване. Освен познатите схеми за измама по имейл, от типа на нигерийските схеми, представям и други, които съм срещал в практиката. Особено интересни ще бъдат данъчните измами. Там ще включа и ДДС измамите. Примерно при попълване на декларация за автомобилите, които наричаме „баничарки“, а всъщност са Mercedes, BMW или джипове, също се правят данъчни измами, за да се избягват данъци.

- Това са известни трикове.
- Те са известни отдавна, но като че ли едва сега данъчните органи започнаха да си отварят очите за тях. Както и при въздушните наблюдения се оказа, че огромни къщи се ползвали за офиси. Това са схеми, които касаят прякото данъчно облагане, но когато говорим за видовете измами, те често не са достатъчно обхванати в Наказателния кодекс. Измама е също, когато се казва само част от истината. Примерно – Световната банка ще ни помага за повишаване на капацитета на държавната администрация при усвояване на европейските средства. Дотук – добре, но не се казва, че за целта ще бъде преструктуриран заем от 80 млн. евро. Този заем ще го плащаме отново ние, данъкоплатците, и без дори да знаем с каква лихва. Това е пример, когато се премълчава част от истината. А защо ще се увеличава капацитетът на администрацията? Това не означава ли, че те са некомпетентни? Ако не са компетентни – защо им плащаме заплатите? Ето до колко изводи стигаме при един анализ.

- През юли парламентът отхвърли Закона за отнемане на имущество, придобито чрез престъпна дейност. Основните критики към проекта бяха, че за да бъде отнето имущество, разликата между доходите и стойността му трябва да е над 96 хил. лв. Не е ли висок този праг, при положение че в Европа, ако не можеш да докажеш откъде имаш 30 хил. евро, вече подлежиш на конфискация?
- Струва ми се, че се действа доста спорадично. Търси се не причината на тези пари, а след като са генерирани - как да бъдат конфискувани. Това е по-неинтелигентният начин. Според последните изчисления на финансовото министерство сивият сектор в България възлизал на около 30% от икономиката и всички пари от този сектор се перат, те са нелегални. Ако аз съм ги скрил и не съм ги декларирал, те трябва да бъдат конфискувани. Това пак е развитие на репресивния апарат. В случая не се търсят превантивни начини чрез законодателството, за да не се стигне дотам. Ето сега на морето данъчните органи изведнъж разбрали, че има много скрити обороти. Неприятното е, че след като се вдигне в медиите скандал, след това не се проверява какви са последиците. Нашето данъчно законодателство е неефективно от гледна точка на това, как да се докажат пет години назад всички приходи. Всеки написан акт, влязъл в съда, ще падне там, защото няма доказателства, а само експертно мнение. Не става въпрос, че съдебната система била неефективна. Ами само тя ли? От тази гледна точка акциите на НАП ми изглеждат неуспешни. Виждате ли - ние ги хванахме, че нямали касови апарати или ползвали софтуер, чрез който мамели, но съдът ги пуска! Нека видят причините, нека видят и другите фирми, защото не го правят само единици. Колкото до прага на доказано имущество – 86 хил. лв. струва един апартамент, а повечето от нас имат жилища. Недомислен ми изглежда и този закон. Както и плащанията в брой да бъдат до 15 хил. лв. Реактивният начин трябва да се замени с проактивен т.е. предварително да се мисли, а не да се гасят пожари.

- Могат ли да се степенуват икономическите измами и кои са най-опасните?
- Най-големите в последно време са в сферата на обществените поръчки. Всичко така се прави, че законът се спазва, а схемите на измами продължават. Цялата тази армия от контрольори и одитори не насочва усилията си към разкриване на рисковете, а се занимава с последствията. Съществува страх, че този, който посочи дадена измама, ще бъде наказан и това е една от причините хората да не вярват, че нарушенията ще намерят адекватно решение и мерки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: