Ислямът в Турция срещу другите - от търпимост към понасяне

в. Хюриет дейли нюз

Консолидирането на политически ислям в тази страна изглежда няма граници. Подкрепата на един от всеки двама турци на изборите трябва да е достатъчна да покаже, че трансформирането на оста на политическата власт към ислямски консерватизъм е достигнала много напреднал етап. Въпреки това, изглежда има ислямски теолози, които са недоволни от “големите стъпки” на политическия ислям, постигнати по-специално през последните девет години, и които мечтаят за ислямска държава.

Като човек чете подобни коментари, наистина е невъзможно да не изпита съжаление за демокрацията и демократичните свободи в тази страна. “Да живеем заедно с хора, които не живеят като мюсюлмани, е възможно само с понасяне”, изтъква “фетва”, издадена от ислямски теолог тази седмица. Това, което той се опитва да каже, всъщност е съвсем ясно и доста откровено.

Има две групи хора в тази страна. Хора “първа класа”, които са добри мюсюлмани и живеят съобразно постулатите на своята религия, и онези безверници, които благодарение на това, че са понасяни от добрите мюсюлмани, водят в тази страна живот, несъобразен с исляма.

Подобно изявление, разбира се, е явен престъпен акт, тъй като има дълбока разлика между “търпимостта”, за която ислямът призовава и “понасянето” от страна на висшата класа, по-добрата раса и “добрите мюсюлмани” на “неверниците”. Според сегашния наказателен кодекс на Турция не е престъпление да разпространяваш ненавист, дискриминация и дори расизъм - тъй като теологът намеква, че мюсюлманите “понасят” останалите, внушавайки, че те са по-висши от другите.

Дали някой прокурор ще направи нещо срещу този ислямски автор теолог или редицата други, които разпространяват подобни нечисти схващания от телевизионния екран и страниците на вестниците? Предполагам, никой.

Секуларизмът е конституционен принцип, но, за съжаление, в продължение на много десетилетия той бе прилаган като средство за регулиране на религията, а сега политическият ислям променя държавата, така че да се приспособи към културата на исляма, като пак твърди, че секуларизмът е неприкосновен принцип.

Как обаче в една светска държава група хора, които са “добри”, въпреки че “мразят” тези неверници, демонстрират поносимост и позволяват на хора, които “не са също така добри”, да съществуват в същата държава?

Докато страната дискутираше тези коментари - ами да, турците обсъждат и други неща, не само икономическата криза в Европа, понижаването на рейтинга на САЩ от Стандард анд Пуърс за пръв път от 40-те години на миналия век, развитията в Сирия и т.нар. Арабска пролет, Афганистан или бунта на бежанците в Лондон - друг ислямски писател теолог се втурна да внесе по-дълбок смисъл на казаното от неговия добър брат мюсюлманин.

По подобен начин Бабур Шах, моголският император на Индия, разграничи “индийците, които боготворят крави” и “мюсюлманите, които извършват жертвоприношения на крави” и така откри път за мира и реда в страната въпреки огромните различия.

Естествено, ние не живеем в 14 или 15 век. Създаването на гета, принудителното преселване на част от населението на страната или усилията да се постигне някакъв вид етническо, културно или религиозно пречистване не са идеи, които биха донесли добри пари, да се надяваме!

При все това обаче, изследванията на известния социолог проф. Йълмаз Есмер показват, че в нарастващото ислямо-консервативно общество “другите” вече не са “добре дошли”, независимо дали са не така добри мюсюлмани, евреи, християни, лесбийки или каквито ще. Трябва ли да празнуваме заместването на “културата на толерантност”, с която се гордеехме толкова много, с “култура на поносимост”?

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: