В десетката: Банка не може да намери хора за работа, кандидатите лошо образовани

Петър Славов, изпълнителен директор на Прокредитбанк, в интервю пред “24 часа”:

Хората, които сега излизат от училищата и университетите, са малко като брой, а повечето от тези, които остават в България, не са добре подготвени и мотивирани да работят.
…Имаме незаети позиции, които не могат да се попълнят. В градове, където безработицата е най-висока, не можем да намерим 1 година човек за работа. Няма такъв, който да е готов, ние трябва да започнем да го учим на неща, които той е трябвало да научи в училище, стига да има желание.

***

Безработицата е …концентрирана е в по-малките градове и при по-възрастните хора, където преквалификацията е трудна.
Във Враца например от 1 г. търсим човек, който да работи в банковия салон.
Във Видин работим с наполовина на нужния персонал, защото няма кого да назначим. И не говорим за космонавти. Човекът трябва да е на приемлива възраст, да мине курс на обучение, да работи на позиция, чиято заплата ще е добра за град като Враца и Видин.

***

Изискванията ни не са високи, хората са с много ниска подготовка. Обикновено когато набираме персонал, единият от етапите на селекцията е решаване на елементарни казуси и задачи по математика за 5-и-6-и клас. И само 1-2% от кандидатите се справят с тях. На останалите предлагаме събота-неделя да дойдат на курс и след това да пробват втори път, за да тестваме мотивацията им. Повечето идват, но не означава че се справят. Това говори за големи пропуски в образователната система.

***

Дори в София, Пловдив, Варна и Бургас е много трудно да намерим млади мотивирани хора, които искат да се учат и да работят. Обикновено получаваме много молби за работа, но те са изпратени от незаинтересовани хора, които не искат да се изграждат в определена професия. Кандидатстват на случайния принцип на спортната страст и се пробват навсякъде.

Освен че нямат мотивация, нямат и нормални очаквания, което е другият проблем. Всички искат да имат високи заплати, телефони, коли и да работят по-малко. Но те не са виновни, тези нагласи са формирани от консуматорското поведение и общество, в което живеем.

***

Нашето поколение никога няма да лети на космически кораб, но това не означава, че не трябва да работи за създаването на такива. Никой обаче не се е захванал да ги прави, защото няма да се качи на тях и не мисли за следващото поколение. Това е типично за консуматорското общество.
В следвоенна Германия хората са работили и са създавали всичко за тези след тях. Освен това в общество като тяхното има бизнес зрялост, каквато тук тепърва ще се заражда.

***

Има виц за българин, пратен в Япония да гледа как се работи на автоматизирани стругове. В 10,30 ч упорито започнал да предлага на колегата си японец да пият кафе. Той отказал няколко пъти с мотива, че има строго регламентирани почивки, а освен това в престилката му има чип, който кореспондира с този на струга, и ако се отдалечи, започва да свири. Тогава на българина му хрумнала идеята японецът да свали престилката и да отидат за кафе.
Ако нагласата ни е такава, трябва да минат поколения, преди ефективността на работа да се повиши.

***

Проблемът с работната ръка е огромен, но никой в България не го адресира и обсъжда. Ние, банките, вече се сблъскваме с него, но следващите 10-15 г. ще е проблем за всички и за цялата икономика.

Онези, от които зависи, да отворят огромна дискусия с представители на държавата, работодателите, университетите. Сега излизат на трудовия пазар хора от поколението на 90-те години. Това бяха най-трудните години с ниска раждаемост и неяснота в обществото накъде ще вървим. Сега тези деца ...

Свързани новини: