Сингапурското чудо трябва да смени курса

Икономическите чудеса понякога се нуждаят от промяна на курса. Това важи дори за Сингапур, в който миналата година имаше повече домакинства милионери в щатски долари на човек от населението от която и да било друга държава, твърдят от консултантската компания Boston Consulting Group Inc.
От 1959 г. насам при управлението на бившия министър-председател Ли Куан Ю и приемниците му Сингапур се преобрази в богат център на редица индустрии от финансовите услуги до транспорта и фармацевтичните компании, пише списание „Блумбърг маркетс“ в септемврийския си брой. От 1960 г. до 2010 г. БВП на града държава се е увеличил 41 пъти и е достигнал 285 млрд. сингапурски долара и така страната се превърна във второто по натовареност контейнерно пристанище в света и четвърти по големина финансов център. Три от най-силните банки в света са базирани в Сингапур, сочи рейтингът на „Блумбърг маркетс“ от юни.
Когато много чужди служители и компании започнаха да се стичат в Сингапур, който Световната банка определя като мястото, където бизнес се прави най-лесно в света, някои сингапурци останаха на заден план. Пропастта в доходите между най-богатите и най-бедните се разшири през последните години, сочи статистическият отдел на правителството.
В момента една трета от 5-милионното население на острова се състои от чужденци. Притокът на богати имигранти наду балон в търсенето на жилищни имоти, като повиши цените, докато опозиционната Работническа партия защитава аргумента, че големият брой служители имигранти е довел до понижение на местните заплати.

„Учи се и управлявай“

На този фон през май управляващата Народна партия на действието спечели общите избори с най-малка разлика от 1965 г. насам. Въпреки че Народната партия на действието все пак събра 60% от гласовете на избирателите, резултатът беше прекалено слаб за премиера Ли Сиен Лун, сина на Ли Куан Ю, в сравнение с предишни избори, за да може той да помисли на спокойствие, преди да намери най-правилната политика. Правителството обеща да обърне внимание на електората. „Моето мото е: „Слушай, учи се и управлявай“, заяви Луй Тук Ю, новият министър на транспорта.
Работническата партия, която спечели шест места в парламента (в сравнение с едно място през 2006 г.), окачестви изборите като повратна точка. Някои сингапурци отидоха още по-далеч. Катрин Лим, писателка и политически коментатор, заяви, че разпределението на гласовете на електората се е влошило за Народната партия на действието до момента на провеждане на изборите. „Тези избори ги шокираха, както никога досега“, заяви Лим. „Наричам това възраждане, сингапурска революция, подобна на Арабската пролет.“
В действителност Сингапур не прилича особено на държавите с нестабилни авторитарни режими в Северна Африка и Близкия изток нито в политически, нито в икономически план.
Ли Куан Ю беше съосновател на Народната партия на действието и беше най-дълго управлявалият премиер в света, когато се оттегли през 1990 г. след 31 години служба. Той водеше хибридна демокрация – въпреки че нямаше почти никаква политическа опозиция, провеждаше редовни избори. След като остана в кабинета първо като старши министър, а след това като „министър-ментор“, Ли беше заменен от Го Чок Тонг, а през 2004 г. от Ли Сиен Лун.
Успехът на града държава през последните десетилетия е пряко следствие от политиката за насърчаване на чуждестранните инвестиции, потискането на корупцията и акцента върху дисциплината, ефективността и междуетническия мир. За да ограничат зависимостта на Сингапур от износа, няколко поредни правителства подпомагаха растежа на нови сектори чрез изгодна за бизнеса данъчна политика и минимална бюрократична тежест.
Икономиката на острова расте без почти никакви прекъсвания от 1986 г. насам. Изключенията са свиване от 2,1% по време на азиатската финансова криза през 1998 г., спад от 1,2% през 2001 г. след спукването на дотком балона и друго от 0,8% при глобалната финансова криза от 2009 г.

Залог върху казината

Китайският град Макао е най-големият играч в света, що се отнася до бизнеса с казина, откакто измести Лас Вегас през 2006 г., а Сингапур ще заеме второто място до края на тази година, прогнозира Франк Фаренкопф, президент на Американската асоциация на хазартния бизнес.
През 2005 г., като част от инициатива за диверсифициране на икономиката, правителството премахна 40-годишна забрана за откриване на казина. След това нещата се развиха със зашеметяваща скорост. Двата гигантски курорта с подобна насоченост на острова отвориха врати миналата година. Казината осигуряват работа на около 21 600 души и са привлекли почти 35 млн. посетители от създаването си, сочат собствените им данни.
Имиграцията е основен двигател в развитието на Сингапур. По-малък на площ от Ню Йорк, градът държава не може да се похвали с богати природни ресурси. Районът е с една от най-ниската раждаемост (1,2 деца на жена при 2,1 в САЩ) по данни на Световната банка към 2009 г.
За да осъществи амбициите си, Сингапур привлече професионалисти и предприемачи от региони като Северна Америка, Европа и Индия, както и по-нискоквалифицирана работна ръка от страни като Китай, Филипините и Бангладеш.
„Сякаш сме станали обект на инвазия, изведнъж чужденци могат да бъдат срещнати на всяка крачка“, казва Диксън Чу, местен инженер по поддръжката. „Преди повечето приходящи бяха домашни прислужници или обикновени работници, но сега можете да ги видите като шофьори в градския транспорт, обслужващ персонал в McDonald’s или касиери в големите магазини.“
Подведена от дългогодишната липса на опозиция, управляващата партия подцени общественото негодувание, казва Вишну Варатан, икономист от Capital Economics (Asia) Pte в Сингапур. „Правителството пропусна някои красноречиви признаци, а за недоволството на хората има основателни причини“, казва той. „Партията трябва да покаже, че не е сменила просто кожата си, в противен случай ще продължи да губи подкрепа.“
След изборите Ли Сиен Лун се постара да покаже, че е разбрал посланието на гласоподавателите. Кабинетът бе реформиран, бяха обявени планове за отделяне на повече земя за жилищно застрояване.
Правителството съобщи също, че ще коригира министерските заплати, които са сред най-високите в света. Премиерът Ли е изкарал $2,1 млн. през 2009 г., а останалите членове на кабинета са заработили по $1,1 млн.

Прочети цялата новина

Свързани новини: