Трябва да се направи сложна операция на съдебната система

Няма желание за промяна и за реформа в съдебната система. В обществото то вече е много силно, но у тези, от които зависи – не. И проблемите се задълбочават все повече и повече, докато в един момент вече няма да могат да бъдат разрешени. Ще трябва да правим операция. Става дума едва ли не за гангрена и ще се наложи да режем крайници.
Две десетилетия никой не иска да реформира съдебната власт. Но всеки иска тя да му е удобна. Всеки, който идва на власт, търси някакви начини и пътища да прокара своите решения. Тези, които могат да прокарат вашите решения днес, ще могат да сторят това с моите решения утре, т.е. те са вечно удобни и са на власт по върховете.
Промените в конституцията в частта за съдебната система са най-лесното. Дори нова конституция не е толкова невъзможна, но не знам как ще променим хората по места, по нива. От доклад на доклад на Европейската комисия става все по-лошо, въпреки че критиките от Брюксел са деликатни и завоалирани.

Липсата на доверие е ужасна

Липсата на доверие в съдебната система е ужасна. Това значи, че и най-доброто съдебно решение, и най-доброто назначение няма да се ползва с доверие.
Много магистрати, дори по-голямата част от тях, искат да се запази статуквото. Те са несменяеми, никой не може да коментира решенията им, могат да правят каквото си знаят. Голяма част от магистратите ги устройва да няма публичност. Те са възпитани по този начин, израснали са по тези правила и са против всякакви други, които се опитваме да им наложим отвън. И затова казвам, че реформата ще я направи обществото, общественият консенсус.

Няма пречки за конституционни промени

Да разберем всички, че така повече не може, не бива и не е полезно никому. Разберем ли това, няма да има пречки нито за конституционни промени, нито Конституционният съд ще възрази, макар и да имаше решение в другия смисъл през 2003 г., т.е., когато има истинско желание, истинска воля, това ще се случи. Но вече става късно.
Що се отнася до другата моя основна тема - такса смет, честно мога да кажа, че за мен тя е нещо необяснимо. Всички знаят, че такса смет не е данък и не може да се изчислява. Тя няма нищо общо със стойността на притежавания имот. Питам, ако цялата такса смет е 100 единици за една община, в нея се включва не само извозването на боклука, но и неговата преработка, т.е. поддръжката на депа, разкриване на завод за отпадъци, почистване на улици от сняг и т.н., те. тя се разпределя по някакъв начин. И аз казвам - трябва да се
разпредели справедливо, т.е. по стойността на услугата. Опонентите ми отговарят, ако се разпредели по справедливия начин, гражданите ще плащат повече и няма да бъде социално поносимо. А сега кой плаща повече, кой плаща сметките на гражданите? Как в другите държави го правят така, че да бъде социално поносимо?
За мен навсякъде, където общините определят такса смет въз основа на данъчната оценка, а те са преобладаващият брой от случаите, законът е нарушен и са нарушени доброто управление и добрите практики.
Но от тази тема няма да отстъпя. Искам в новия Закон за местни данъци и такси от 1 януари да е забранено да се изчислява такса смет на база данъчна оценка. За мен такса смет, изчислена на база данъчна оценка, е втори данък, данък, който не е предвиден в закона. Защо пенсионерът, който има апартамент в центъра на София, да плаща по-голяма такса смет, отколкото, да речем, семейство в квартал „Обеля“?

Прочети цялата новина

Свързани новини: