Интегрирането на албанците – шанс за оцеляване на Македония

Постепенното прилагане на Охридското споразумение, което преди десет години предотврати избухването на гражданска война в Македония, отдалечи призрака на въоръжен конфликт в бившата югославска република, като спомогна за по-доброто интегриране на албанското малцинство. Десет години след сключване на рамковото споразумение от Охрид, което сложи край на конфликта между албанците и македонците в страната, голяма част от това споразумение вече е изпълнена и е невероятно той да бъде възобновен, изтъква Международната кризисна група в своя доклад, публикуван в навечерието на десетата годишнина от подписването. Споразумението от Охрид, подписано на 13 август 2001 г., сложи край на шестмесечен конфликт между македонските сили за сигурност и албанските бунтовници. Споразумението донесе на албанците, които са 25% от двумилионното население на Македония, повече права и по-добро интегриране в обществото. Резултатите показват, че това бе изпълнено, изтъква Владимир Мисев, политически анализатор от македонския Институт за демокрацията, като посочва за пример факта, че над 20% от чиновниците в публичната администрация сега са албанци. Споразумението от Охрид даде възможност за по-широко използване на албански език в Македония. Освен това Албанският университет в Тетово премина на финансиране от държавата и така стана първият от този род в страната. Споразумението възстанови мира в Македония и възвърна в голяма степен доверието на народа в институциите, смята Муса Ксафери, вицепремиер на Македония и бивш политически водач на бунтовническото движение на албанците. Но според Международната кризисна група македонците и албанците са на различни мнения за формата на тяхната държава – унитарна според първите, двуезична федерация според вторите. Напрежението се концентрира върху спора с Гърция около името на страната. Македонското мнозинство държи държавата да носи името Македония, но Гърция категорично се противопоставя, тъй като го смята за неделима част от историческото си наследство. Атина блокира международното признаване на съседката си под това име и оттам и всяка перспектива за присъединяване на Скопие към НАТО и ЕС, което задълбочава търканията на правителството и опозицията с албанското малцинство. Международната кризисна група смята, че албанците може да се уморят от упоритостта на македонците да отстояват националната си идентичност, с което спъват напредъка по пътя към Европа. И тъй като тяхната обща визия за националното бъдеще се изпарява, албанците и македонците я заменят със собствените си представи каква трябва да е Македония, се изтъква в доклада на организацията. Политикът и анализаторът Любомир Кекеновски подчертава, че трудностите в отношенията между албанците и македонците не могат да бъдат преодолени в кратък срок. Единственото, което може да обедини народите на Балканите, е мирът, силните институции и икономическите връзки, смята той. /АФП /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: