България иска от Брюксел безплатни емисии за ТЕЦ-овете

 България ще поиска от Брюксел безплатни квоти на парникови газове за 2013-2020 г. за производителите на електрическа енергия от въглища. Това съобщиха за „Класа“ от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Сега ТЕЦ-овете изхвърлят в атмосферата над 21 млн. тона вредни въглеродни емисии. Става дума за ТЕЦ „Марица-изток 3“, ТЕЦ „Марица-изток 2“, ТЕЦ-Варна, ТЕЦ „Марица 3“, ТЕЦ-Бобов дол, дори и АЕЦ „Козлодуй“. Всички индустрии в момента получават безплатни квоти. Най-големи замърсители са електроенергийните централи.
Затова като част от борбата с климатичните промени от 2013 г. влизат в сила нови правила в търговията с емисии на парникови газове. След тази дата ТЕЦ-овете няма да имат право на безплатни квоти и ще трябва или да екологизират производството си, или да купуват квоти от пазара. Десет страни могат да поискат дерогация или отлагане на периода, в който изцяло ще плащат за своите вредни емисии. Правилата гласят, че всяка централа трябва да влага в модернизацията си сума, равна на тази, която би похарчила за покупката на квоти. Заради това удължаването на срока за безплатните квоти е до 2020 г., но количеството им ще намалява. След 2020 г. всички индустрии ще заплащат квотите си. Както инвестициите в модерно и екологично оборудване, така и покупката на квоти ще се отрази в крайната цена на тока. Според експерти той ще поскъпне с между 10 и 30 на сто след 2013 г. Заради това производители настояват за нисколихвени кредити за нова техника. Само така поскъпването на електроенергията ще е по-ниско.
За тази цел МИЕТ подготвя национален план за инвестиции, който да защити пред ЕС тезата, че страната ни трябва да получи дерогация. Той трябва да разглежда начините за намаляване емисиите на парникови газове и да е достатъчно подробен, смята Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара.
Ако Брюксел одобри българското искане за дерогация, през 2013 г. ТЕЦ-овете ще трябва получават все още 56,7% от квотите си безплатно.
Въглищните централи работят в базов режим и осигуряват над 50% от общото електропроизводство на страната, се аргументира икономическото ведомство. Ако има отлагане, ще се избегне скокообразното покачване на цените на електрическата енергия от 01.01.2013 г., тъй ще трябва да инвестира суми, равни на стойността на безплатните квоти, посочват от МИЕТ. От друга страна, предприятията ще имат възможност да отделят средства за инвестиции в ТЕЦ и инфраструктура. Тяхното отражение върху цената на електроенергията ще настъпи чак след внедряването на инвестиционните проекти, което ще бъде разпределено в седемгодишния период. Като допълнителен бонус е фактът, че инвестициите ще подобрят техническите и енергоефективните показатели на електроцентралите. Отлагането ще направи по-предсказуемо и повишаването на цената на електроенергията.
Ако получим отлагане, централите трябва да направят инвестиции и подготвят проекти, равни на сумата, която биха платили за квотите - около 3 млрд. евро по експертни разчети. От ведомството на Трайчо Трайков обясниха, че водещо условие за приемането на един проект ще е той да осигурява намаляване на емисиите на парникови газове и удължаване на живота на самата централа и след 2020 г. Предвижда се контролът на изпълнението да се осъществява от специално звено. Ако не поискаме отлагане, разходите на дружествата за закупените квоти ще се калкулират в цената на енергията, отговориха още от МИЕТ.
Каквото и да направим, разходите за закупуване на въглеродни квоти или за инвестиции, които трябва да се направят, ще се отразят в цените на електроенергията, смята Валентин Терзийски, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества. Според него е по-добре да се направят разходи за инвестиции за намаляването на въглеродните емисии при производството на единица електроенергия. Така ще се намалят и разходите за купуваните квоти, а оттам и цената на тока.
Въпросът е по какъв начин ще бъде направено това, тъй като цените на тока от нашите централи са силно регулирани, а свободният енергиен пазар е в тестов период, допълни Терзийски. ТЕЦ-овете нямат пари за участие в търговията с въглеродни емисии, а за инвестиционни проекти в производството също ще е необходим ресурс, посочи Терзийски. Затова държавата може да помогне чрез Българска банка за развитие, като осигури кредитен ресурс при ниски лихви за финансиране на подобни проекти.
Обратният вариант според Терзийски е ТЕЦ-овете да купуват въглеродните квоти изцяло и да ги калкулират в крайната цена, но това обрича тези мощности на бавно доизживяване.
България трябва да изпрати своите доводи в ЕК през септември, но значителна част от анализаторите се съмняват, че държавата ще успее да подготви достатъчно обоснован и прецизен национален план за инвестиции.

Прочети цялата новина

Свързани новини: