Забравете за данъците – проблемът на Америка са заплатите

Знаете ли колко много е напреднала икономиката на Америка през първото десетилетие на XXI век? Ами толкова, че доходите на средния данъкоплатец през 2009 г. са се върнали на равнището, на което са били и през 1997 г.
Средният доход на работещите американци за 2009 г. е бил $54 283, което е само с $18 повече от средния доход през 1997 г., след като бъдат изчислени ефектите от инфлацията. Не че са много хората, които ще забележат в джоба си разлика от около $1,50 на месец.

Спад с 13,7%

Ако за сравнение привлечем и цифрите за 2007 г., когато беше последният пик на икономиката, ще установим, че средният доход е намалял с болезнените $8588, или с 13,7% в реални стойности. А намаляването на месечния доход със $716 е нещо, което повече хора биха забелязали. И не само.
Цифрите са част от най-новите данни от данъчните декларации, публикувани от Данъчната служба на САЩ (IRS). Изчисленията в предходните параграфи обаче няма да намерите на сайта на IRS. Там са само суровите цифри, от които се калкулират промените в доходите, платените данъци и свързаната с тях информация.
Няма да намерите и анализ на тези данни в повечето национални медии, тъй като големите ни вестници, телевизии, радиа и други новинарски канали са твърде ангажирани да следят какво казват политиците, вместо да внимават какво правят и какво точно означават официалните измерители на икономическо представяне.
Когато следващия път чуете политиците да казват, че лекарството за всички болести на нашата икономика е свалянето на данъците, че американците с най-високи доходи са онези, които създават работни места и че ако данъците им не бъдат намалени, те ще спрат да създават работни места, замислете се какво точно ви показват цифрите.
И докато речите са политически инструменти, то данните от данъчните декларации са реални цифри, чиято истинност е потвърдена от работодателите и от други отговорни институции. А при невярна информация подаващият декларацията и подписалият я подлежат на наказателна отговорност. Разбира се, данните не са идеални най-вече защото са твърде много и с твърде много променливи величини, но статистиката на данните, изнесени от IRS, очертава достоверна картина на доходите, която може да бъде сравнявана година по година.
Ето какво показват последните данни.
Общият размер на доходите, декларирани от всички американци през 2009 г., е бил с 4% по-нисък от декларирания през 2000 г. Тъй като населението на страната се е увеличило с повече от 25 млн. души през този период, това означава не само че тортата е по-малка, но и че парчетата от нея са по-тънки, при това за всички.
Почти всеки усеща липсите в джоба си, включително хората на върха в стълбицата на доходите. Сред данъкоплатците, които изкарват по $1 млн. и повече, средните доходи през 2009 г. са били малко повече от $3 млн. в сравнение с над $4,2 млн. през 2000 г. и $3,9 млн. през 1997 г.
Средните заплати също са паднали. Тъй като под данъкоплатец се разбира както едно физическо лице, така и семейство в рамките на едно домакинство, то средната заплата за данъкоплатец е с почти една трета по-висока от средната заплата за работещ. Новите данни на IRS не предоставят детайлите, необходими за изчисление на общата средна заплата (половината са печелили повече, половината – по-малко).
През 2009 г. средната заплата на данъкоплатец е била $48 917 или с $273 по-малко от 1999 г. Всъщност само веднъж, през 2004 г., средните заплати на данъкоплатец са били по-високи, но дори и тогава увеличението е било само с $26.
По-долу са изнесени и някои други важни факти след анализ на най-новите данни. Всички суми са изчислени по стойността на щатския долар през 2009 г.
Всяко 33-то домакинство, което е получавало заплата през 2007 г., не е получило и долар през 2009 г. Тъй като една трета от данъкоплатците са семейства, това означава, че повече от 5 млн. души, а по-вероятно близо 6 млн., които са работели през 2007 г., не са спечелили нито долар през 2009 г. Броят на данъкоплатците, които получават помощи при безработица, се е увеличил от 7,6 млн. през 2007 г. на 11,3 млн. през 2009 г. Средният размер на помощите за безработица е бил под $7400, което едва ли подкрепя довода, че помощите за безработица окуражават хората да лъжат и да не искат да работят.
Сред данъкоплатците, които са спечелили $1 млн. или повече, 1450 не са плащали данък върху доходите си през 2009 г., след като през 2007 г. тези хора са били 959.

Сериозен фактор

Причината, поради която американската икономика продължава да се бори с кризата, не са данъците, които са много по-ниски сега, отколкото бяха през 2007 г., особено данъците за американците с най-високи доходи. Всъщност като дял от американската икономика постъпленията от данъците върху доходите са ударили най-ниското равнище от първия мандат на Дуайт Айзенхауер насам.
Според други данни данъците върху доходите на физическите лица през 2010 г. са били с една трета по-малко на човек от населението, отколкото през 2001 г., тоест през рецесионната година, в която данъчните облекчения, въведени от президента Джордж Уокър Буш, влязоха в сила. Общата сума на данъците върху доходите така и не достигна сумата, събрана през 2001 г., въпреки увеличаването на населението. Именно този спад на доходите и съответно на данъците е бил сред най-сериозните фактори за набъбването на федералния дълг и изоставането на САЩ в икономическата надпревара на двадесет и първи век.
Промените в икономическите условия и в политиките, въведени от избраните от нас лидери във Вашингтон и в столиците на отделните щати, всъщност потискат заплатите на повече хора и допринасят за закриването на работни позиции, особено в обществения сектор, на който икономиката разчита, за да получи здрави и образовани работници и служители, които да смажат колелата на търговията и бизнеса.
Работодателите имат достатъчно количество пари за инвестиции. Американските корпорации разполагат с близо $2 трлн. кеш, което прави близо $7000 на всеки американски гражданин. Това е огромно количество пасивен кеш, който дори не могат да инвестират при достатъчно висок лихвен процент, за да успеят да се съревновават с инфлацията.
Ако тези пари бъдат инвестирани в бизнеса, ще създадат и повече работни места, по-големи доходи, повече данъчни постъпления и по-малки дефицити, които бързо биха могли да се превърнат в излишъци. Само ако политическите ни лидери се замислеха малко повече за цифрите вместо за риторическите похвати, с които бележат политически точки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: