Иво Стефанов, председател на управителния съвет на Асоциацията на концесионерите на морските плажове: Таксите да се определят според категорията на плажа

- Г-н Стефанов, притесняват ли ви множеството проверки по плажовете, които се провеждат през последните месеци?
- Това са нормални проверки. На практика българските концесионери се проверяват от края на май до края на септември от всички контролни органи. Аз не знам какво е констатирал министър Плевнелиев, за тези проверки си има комисии, които да ги провеждат и да ги оценяват. Лошото е, че когато се правят проверки, никой след това не сяда с представителите на бранша да обсъди причините и предпоставките за тези нарушения.

- Едно от най-често срещаните нарушения е липсата на необходимия брой спасители и медицински пунктове, на какво се дължи това?
- Причината да липсват спасители е, че просто такива няма като физически лица, защото те се обучават и след това заминават в чужбина. Басейните са другият конкурент, защото заплащането за работата в открити води и на басейн са приблизително еднакви. И при тези обстоятелства спасителите предпочитат басейните, тъй като там е по-спокойно и по-лесно.
Преди време Българският Червен кръст (БЧК) си вкара автогол, като промени реда за квалифициране, като въведе двустепенна система за обучение на спасители. Според нововъведенията желаещите първо се обучават като спасители за басейни и след това, ако искат и с допълнително заплащане, се квалифицират и за работа на открити води. И така понеже е много по-лесно да се работи на басейн, никой не си плаша по-скъпата такса, за да може да работи на Черно море. Няколко пъти асоциацията е предлагала на БЧК да промени начина на опазване на морските плажове. Според доклада през миналата година има обучени 888 спасители за басейни и 268 - за работа в открити води. Общо заверените талони за извършване на водоспасителна дейност за басейни са 1763, а за открити води - 1184. Плажовете по Черноморието са над 200 и тези хора са абсолютно недостатъчни, а според наредбата те трябва да са на всеки 100 м. Трябва да има спасителен пост, на който работят трима души. Организацията трябва да се промени, защото броят на плажовете се увеличава, а този на спасителите намалява. Трябва всички отговорни структури да работят заедно и да се съгласуват с бизнеса, за да се подобри водоспасителната дейност.

- Кои са атрактивните ивици, как биха могли да се разработят останалите?
- Проблемът е в неправилната наредба за изчисляване на концесионните възнаграждения, като тя съответно рефлектира и върху наемните нива на морските плажове. Първо от МРРБ се опитаха да групират плажовете според техните характеристики и особености. Но зам.-министърът на регионалното развитие Захариева каза, че са се отказали, без да даде ясни причини. В момента има едни и същи изисквания за плажа в Слънчев бряг и за този на Силистар. По тази причина цените, които се плащат на държавата, са много високи. Друг проблем е, че няма национална политика по отношение на морските плажове.
В момента критерият за всички ивици е плащането, независимо дали има, или няма такива възможности. Няма разлика при плажовете с търговска насоченост и такива с екологична. От миналата година МРРБ при договорите за отдаване под наем няма изисквания за задължителен предишен опит или доказване на способност за организиране на дейностите, а се подават само ценови предложения, по които се избират наемателите.
Според законовите нормативи се подава проект за организация на дейността в областните управления, за да се заяви интерес към концесионна или наемна дейност. И ако има някакво нарушение на наредбата, участникът се дисквалифицира. Но в МРРБ не се интересуват от това, там се гледа кой ще даде пари и се сключва договор.
Плажовете трябва да се категоризират и на тази база да се определят възнагражденията, които да се плащат на държавата.
В Бургас много трудно мина конкурсът за северния плаж, а все още не може да се намери кандидат за централния и причината е в цената.

- Таксите, които се плащат на държавата, ли са най-големият разход на концесионера и наемателя на един плаж?
- Практиката показва, че колкото е таксата, която се плаща на държавата, поне още толкова са останалите разходи - за водоспасителна дейност, почистване и поддържане на плажа, медицински пункт и т.н. Например „Бургас-север“ беше спечелен с оферта от 250 хил. лв. годишна такса и още толкова се дават за задължителните организационни дейности. Така общо концесионерът трябва да покрие разходи от около 500 хил. лв. за период от 60 дни. Това е причината за едно от най-често срещаните нарушения - превишаване на площта на преместваемите обекти. Единственият гарантиран източник на приходи са заведенията, за това най-често се злоупотребява с площта на преместваемите обекти, защото от тяхната дейност идват парите за високите такси на държавата. Ако тя иска да регулира този процес, трябва да си регулира апетитите. В началото на тази година, въпреки кризата, Министерството на финансите вдигна концесионните такси за 20% ДДС. Ние постоянно водим разговори с МРРБ, но без резултат.
Има места като Албена, Златни пясъци, „Ривиера“, „Слънчев ден“ и други, където разходите за стопанисване са много по-високи от таксите. Там сезонът е по-дълъг, обикновено първите туристи пристигат в началото на май, освен това има основно румънски туристи. При малките населени места, които са по Южното Черноморие като Лозенец, Варвара, Синеморец, сезонът започва в средата на юли и разходите са приблизително равни.
Разход на концесионера или наемателя също са и инвестициите, които трябва да направи. На плажове като „Константин и Елена“ и Слънчев бряг се влагат пари в туристическа инфраструктура - шезлонги, чадъри, заведения и т.н. А има ивици като тези в Бяла, където трябва да се направи техническа инфраструктура - ток, вода и канализация. Тези допълнителни инвестиции няма да се върнат при най-северните и южните плажове.

- Какви предложения са правени към МРРБ, за да няма нестопанисвани обекти?
- Това, което ние сме предложили, е да се направи категоризация на плажовете, да се промени начинът на определяне на наемните и концесионните такси и да се създаде цялостна политика за управлението им.
Трябва да има плажове със силна икономическа насоченост и такива, които да са екологични. Например ивиците на Златни пясъци и Слънчев бряг могат да са със силна финансова страна, а тези при Силистар да са със зелен елемент. За да се запазят т. нар. диви плажове, трябва да се промени политиката за отдаване за стопанисване, защото при сегашните условия те ще бъдат унищожени.
Много голям проблем в момента е, че няма място по Черноморието, където законно да се сложи палатка или каравана и да се почива. И този въпрос е поставен пред МРРБ, но все още няма отговор.

- Какви са проблемите на бранша и как самият той се бори с концесионерите, които не си спазват договорите?
- Има фирми, които се явяват на конкурси, дават безумна цена, спечелват конкурса и след това държавата не може да си събере таксите, защото компанията не е с легална регистрация. Това се случва, защото никой не проверява регистрацията на фирмите. Но след това никой не се явява на конкурсите, защото обявената вече цена е нереална. А от МРРБ при обявяването на конкурса са запознати, че предложената сума няма как да бъде дадена, но за тях е важно, че има участник. Тези, които не си изпълняват договорите, пазарът ги изхвърля. Досега има прекратени 10 концесии, а тази година ще има още. Много по-лесно се разработва един голям обект, отколкото един малък плаж. В Слънчев бряг да речем има 250 хил. легла, което прави и управлението на ивицата по-леко, защото има гарантирани потребители.

Прочети цялата новина

Свързани новини: