Как ни работят Фейсбук и Гугъл

Фейсбук е най-зловещата машина за шпионаж в света - това заявява шефът на “Уикилийкс” Джулиан Асандж. Подобни обвинения се отправят и към търсачката Гугъл. Твърди се, че тя ни казва какво да четем.

Колкото и стряскащо да звучат думите на Асандж, той всъщност просто казва това, които всички знаем, но си затваряме очите. Първите случаи, в които Фейсбук показва грозното си лице, вече са факт: от стотици хиляди поканени на рожден ден до уволнения заради коментари в социалната мрежа.

За опасността от събирането на данни предупреди и създателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий. Според него ограничаването на свободата в интернет никога не е било толкова масивно, колкото е днес. Най-големите заплахи са правителствата, които наблюдават гражданите, и гигантските социални мрежи, които трупат информация. Събирането на данни за потребителите е тревожно, но още по-тревожно е кой и за какво използва тези данни.

Гугъл знае много, но как ли това въздейства върху живота ни? От 2009 година Гугъл въведе персонализирано търсене на информация. Това означава, че резултатите от търсенето по определена дума вече не са еднакви за всички. Те се групират по характеристиките на потребителя - къде живее, какви сайтове най-често посещава и какъв вид информация най-често търси. Така при въвеждането на едно и също понятие от различни хора, се получават различни резултати.

В разгара на египетския конфликт в Америка е проведен следният експеримент - различни хора търсят в Гугъл думата “Египет”. Резулатите са коренно различни - докато при едни излизат сайтове със съдържание за протестите, то при други липсва и намек за размириците. Така става ясно, че Гугъл не просто събира данни за нас, но ни казва и какво да четем. Така достъпът до информация извън темите, които ни вълнуват ежедневно, е силно ограничен.Именно в това се състои проблемът, за който говори Бърнърс-Лий. Информационният монопол противоречи на идеята му за универсалност и достъпност на информацията, когато преди повече от 20 години създава www.

Гугъл и Фейсбук спорят за лидерство в разголването на нашите тайни. Например вестниците не могат да позиционират рекламите така, както го прави Гугъл. Ако човек чете за убийство с нож, да речем, може до текста отстрани да има реклама за ножове. Това е модел за рекламиране, който “разбира твоята история” и интереси. Гугъл и Фейсбук знаят твоите демографски характеристики - пол, възраст, принадлежности. “Цялата тайна е, че рекламите са по-ценни, когато са по-таргетирани, персонализирани, по-точни”, казва изпълнителният директор на Гугъл Ели.

Вече има изследвания, че Фейсбук има различни вредни ефекти. Например Лари Росен, професорка по психология в Калифорнийския щастки университет, е установила в свое изследване, че прекомерното използване на социалната мрежа (проверка през около 15 минути) може да доведе до сериозни проблеми сред младите хора. Част от тях включва развиване на нарцисизъм, асоциални навици, агресивно поведение, по рядко присъстване на академични занаятия и дори развиване на болки в стомаха. Още по-тежки форми на пристрастяване към социалната мрежа може да доведат до депресия и и проблеми със съня.

По Дойче Веле , “Ню Йорк таймс” и др.

Прочети цялата новина

Свързани новини: