Журналистите като социални работници

Чиновници от социалното министерство „назначиха“ журналисти от в. „Класа“ за социални работници, като прехвърлиха задълженията си към редакцията. Поводът за тази „преквалификация“ е наистина банален. Преди три седмици срещнахме на улицата двама леко увредени младежи без подслон, които си търсеха някаква работа, за да се нахранят. Потърсихме съдействие от МТСП да разрешим проблема им и наистина го получихме. Във вид на три страници добросъвестно написани предписания какво момчетата, които очевидно не могат да се справят сами, трябва да направят. А именно: да пишат молби, да кандидатстват по два проекта на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и да чакат да бъдат одобрени. Освен това да си подадат заявления в социалните служби и да чакат въпросът им да бъде решен с временно настаняване в дом в столичния квартал „Захарна фабрика“. Всичко това трябва да вършат упорито и компетентно в рамките на работния ден на службите, след като са изпълзели от някой храст или строеж, където са намерили временен подслон. И в добрия случай са преровили някоя кофа, за да се нахранят.

Социален експеримент

В стремежа си реално да решим проблема на двете момчета екипът ни постепенно бе въвлечен в социален експеримент, който показа, че у нас системите трудно се задействат. Както и че хилядите млади пълнолетни граждани в това положение имат по-голям шанс да се справят, ако попаднат на журналисти, които да ги срещнат с отзивчиви работодатели и да им пишат молбите за временно настаняване, отколкото на социални чиновници. Разказваме този случай, защото той показва чудовищни пропуски по веригата на социалната система у нас. И дава някакво смислено обяснение за увеличената битова престъпност.

Как се става аутсайдер

Светослав Мекиков и Георги Иванов са деца в риск, спят на улицата от две седмици и мечтаят да си намерят постоянна работа и подслон. Единият е с лека умствена изостаналост, от когото родителите са се отказали, а другият – полусирак, с баща алкохолик. Момчетата са пълнолетни, расли са по домове и реално нямат никакви умения, които да им помогнат да се грижат за себе си. И това е така, защото единият учи, а другият е завършил СУПЦ „Княз Борис Първи“ със специалност шивач. Факт е, че дори и дипломиран, Георги не може да шие добре и в момента отзивчиви работодатели го обучават, независимо че държавата е плащала, за да завърши един успешен курс. По думите на настоящите му наставници момчето има желание да се учи и да се справя добре.
Светослав е още по-тежък случай. Той е пенсиониран по болест заради леката си умствена изостаналост, но диагнозата му не е попречила на директорката на дома да го покани доброволно да напусне дома, без да му осигури къде реално да отиде. В неговата ситуация са и други възпитаници на дома, които са го напуснали „доброволно“ по надлежния ред – след като навършат 18 години пишат молби, които се одобряват от педагогическия съвет. Светослав има диплом, че може да готви, но реалните му умения се свеждат до това да бели картофи. Което автоматично означава, че няма кой да го вземе на работа, освен ако няма нужда от общ кухненски работник. Като прибавим и обстоятелството, че никой не е възпитал в тях трудови навици, проблемите на евентуалния им работодател стават наистина сериозни, което обяснява отказа на повечето фирми да наемат такива работници. А това праща възпитаниците на домовете на улицата, където възможностите им за развитие са няколко – кражби, проституция, кокошарство или в идеалния случай някой добър човек да реши да им помогне, като им даде да вършат някаква обща работа.

Въпросите

Засега проблемът на Светослав и Георги изглежда решен. Фирма „INTERTEX 2000“ им осигури работа и временен подслон. Тоест свърши задачата на социалните служби. Останаха обаче някои въпроси, на които се надяваме да получим отговор. А именно: защо в СУПЦ децата не получават квалификация и излизат без трудови навици. Защо във въпросните центрове не обучават възпитаниците как да си търсят трудовите права, след като завършат, при положение че държавата е отпуснала 35 млн. лв. по две програми. И трето - защо няма ангажирани социални работници, които да помагат в писането на молби и срещите с българската бюрокрация.

Прочети цялата новина

Свързани новини: