08/16/11 05:47
(http://e-vestnik.bg/)

Турските сериали и възраждането на българския локум

Той възмущава Ботев и Каравелов, става гордост на соц-индустрията и твърдо се държи на пазара днес

Вместо локум с име на някой турски сериал, български производители продават локуми с опаковка от времето на социализма, в каквото е продаван повече от 20 години. Снимка: блог на Райна Тенева

Локумът е едно от големите достижения на ориенталското сладкарство, той е  кулинарен символ на източното отношение към живота и света, знак на душевно-битова хармония, която само ориенталската безметежност може да предложи на човека.
Някога в сбирките с парадоксални лозунги от времето на соца неизменно присъстваше и един преписан от стена в сладкарска фабрика плакатен надпис -  “25 години възход - обикновен локум”. Днес онзи локум често се споменава наравно с дъвката „Идеал”, лимоновите резенки и тункваните вафли в носталгичните писания за вкусовете от времето на социализма. За средното поколение той съживява спомена от детството. А понятието „обикновен локум” е до голяма степен парадоксално и дори безсмислено, защото локумът е замислен с претенцията да бъде нещо необикновено и изключително.

Класически локум. Снимка: Уикипедия.

Ранната история на локума – това авангардно произведение на турското сладкарство – се губи в ориенталското средновековие. Най-популярният исторически разказ приписва заслугите за неговата поява на някакъв турски султан от преди около пет века. Не е ясно кой точно, защото претендентите за бащинство над локума са няколко. Този владетел, подтикван от благородното желание да се представи убедително като мъж при всички жени от своя харем, един ден привикал дворцовите сладкари и им наредил да измислят нов сладкиш, който да допълни султанската колекция от рецепти. Така на бял свят се явил рахат локумът, а триумфът му в ориенталската диета би могло да означава, че и мъжката чест на султана е била не само спасена, но и издигната на нова висота.

Според други сведения локумът украсил турското сладкарско изкуство доста по-късно - по времето на султан Абдул Хамид I (1725-1789 г.). В учебниците по история името на този владетел обикновено се свързва с т.нар. “хронична криза”, в която изпада Османската империя след няколко загубени войни с Русия и Австрия и която продължава чак до времето на Кемал Ататюрк.

Класически турски локум - известен на света като “Търкиш дилайт” - турско удоволствие. Снимка: Сайт на производителя.

През паметната за модерния свят 1776 г., докато бъдещият американски президент Томас Джеферсън обмислял текста на „Декларацията на независимостта”, първият държавен документ, в който официално е прогласено правото на човешко щастие, младият сладкарски чирак Бекир Ефенди напуснал родното си село в Анадола, за да опита късмета си в Цариград. Той отворил малко дюкянче в центъра на имперската столица и скоро след това, също като в сюжет на сапунен сериал, направил бурна професионална кариера. Неговият рахат локум станал особено популярен сред столичните първенци, които го превърнали в предпочитан подарък за любимите си хора. Съвсем закономерно, както е закономерно всичко в приказките на Шехеразада, славата на този сладкар скоро достигнала до двореца и султанът го поканил да стане началник на дворцовите сладкари. Което Бекир Ефенди, естествено, приел. Явно е бил специална личност, защото днес един негов портрет, рисуван от италианеца Амадео Прециози, краси залите на Лувъра в Париж. В началото на XIX век някакъв англичанин бил така запленен от турския локум, че внесъл известно количество в Лондон и започнал да го продава с името Turkish delight. Днес това изделие, наравно с Turkish bath и English breakfast е сред най-интензивно предлаганите стоки и услуги от турската туристическа индустрия. ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване