Данъкът върху потреблението може да намали дефицита на САЩ

Когато законодателите в суперкомитета на Конгреса, натоварени с разрешаването на фискалните проблеми на САЩ, се захванат за работа, скоро ще разберат, че без сериозна данъчна реформа ще им е много трудно да променят нещо.
Те все пак биха могли да обмислят една нова мярка, която всяка развита държава, с изключение на САЩ, от доста време използва: данъка върху добавената стойност.
Структурният бюджетен дефицит на правителството – разликата, която трябва да бъде изчистена, за да се постигне дългосрочна стабилност – в момента е между 5% и 6% от годишното икономическо производство или над $800 млрд. Сумата е по-голяма от бюджета за отбрана и след 10 години ще е около четири пъти по-голяма от току-що приетия от Конгреса таван на държавния дълг от $2,1 трлн. Междувременно данъчните постъпления на САЩ се движат под дългосрочните тенденции – при около 3% от БВП. Ако данъците бъдат възстановени до средното равнище, постъпленията ще покрият само половината от недостига.
Така че въпросът сега е какъв вид повишаване на данъците ще бъде най-малко болезненият вариант. Простото увеличение на налозите ще е политически трудно, меко казано, и ще пропилее възможността за промяна на ненужно усложнената данъчна система. Комисията по дефицита, ръководена от републиканеца Алън Симпсън и демократа Ърскин Боулс, с право препоръча реформа на данъците върху доходите, която ще елиминира повечето облекчения, ще намали процентите и ще накара повече хора да плащат дължимото. Тези промени заедно с въвеждането на ДДС ще увеличат значително постъпленията от данъци, при това с минимални разходи, и могат да осигурят поне краткосрочен стимул за икономиката.
ДДС е мярка, която за пръв път се появява в средата на двадесети век и е подобна на данъка върху продажбите. Основната разлика е, че ДДС се събира на етапите по веригата, за да разпредели бремето между бизнеса и да не позволи стоките да бъдат облагани с един и същ размер данък по няколко пъти, преди да стигнат до потребителя.
Ако ДДС е 10% например, земеделският производител, който продава пшеница за $20 на мелничаря, ще си иска от него $2 като ДДС, който да прехвърли към държавната хазна. Ако мелничарят направи брашно от царевицата и го продаде на пекаря за $40, ще натовари брашното с $4 ДДС. Но ще е на загуба от само $2 – разликата между $4, които е прибрал, и онези $2, които вече е платил, когато е купил пшеницата. Ако пекарят направи кейкове от брашното и ги продаде за $100, ще прибере $10 от ДДС, но ще е дал $6, тъй като вече е платил $4, когато е закупил брашното. Крайният потребител плаща цялата сума на данъка, а бизнесът го прибира от името на правителството.

По-ефективна схема

Цялата схема може и да изглежда усложнена, но всъщност е много по-ефективна от редица други видове данъци. Всички купувачи и продавачи по веригата следят транзакциите по собствените си сметки, а измамите с ДДС са сравнително трудни. Ако консумираш нещо, плащаш данък. Изчисленията на административните разходи показват стойност между 0,5% и 1% от събраната сума, което е доста по-малко от разходите от 3% за събиране на данъците върху продажбите на щатско и местно ниво в САЩ. След изследване група икономисти стига до заключението, че заместването на цялата данъчна система на САЩ с данък върху потреблението, какъвто е ДДС, ще увеличи дългосрочното икономическо производство с 9,4%.
Критиците на ДДС посочват един голям минус. Данъкът натежава много повече върху бедните, които харчат, а не спестяват доходите си. Много страни се опитват да компенсират този минус на данъка, като въвеждат изключение за основни хранителни продукти и други стоки от първа необходимост. Естествено, това не е перфектно решение и усложнява схемата, изопачава икономиката и не помага особено на бедните.
При тази схема данъчните кредити за данъците върху доходите, при които всички данъкоплатци получават кешови плащания, които да компенсират ДДС, платен за фиксирано, минимално количество покупки, ще работят дори по-добре. Изследване на Института по урбанизацията и Института „Брукингс“ разкрива, че въвеждането на подобен кредит може да превърне ДДС в прогресивен данък, като приходите на една пета от хората с най-ниски доходи ще са с 1,7% след данъка, който плащат всички. Тази програма осигурява и стимул на бизнеса да излезе на светло.

Основна тревога

Другата основна пречка за въвеждането на ДДС би била евентуалната съпротива на щатските и местните правителства, които може да сметнат, че федералният ДДС конкурира данъците върху продажбите, които те събират. В действителност обаче те най-вероятно ще спечелят, като преобърнат своите данъци върху продажбите в ДДС. Така градовете и щатите ще поделят административните разходи с федералното правителство и ще могат да приберат данъци от повечето компании, предлагащи услуги, както и от интернет търговците като Amazon.com.

Третото възражение

Третото възражение към ДДС, отправяно по принцип от републиканците, е, че правителството ще се пристрасти към приходите, които генерира, и това ще попречи на усилията му да контролира данъците и разходите. Опитът на Канада, която в крайна сметка понижи федералния си ДДС от 7% на 5%, показва, че тези опасения са преувеличени. Във всеки случай лесно решение може да се намери, като ДДС се превърне в част от програмата за съкращаване на дефицита.
ДДС от 10% с кредит за данъка върху доходите ще генерира приходи, равняващи се на близо 2% от БВП, които ще покрият близо една трета от фискалната дупка на американското правителство. Ако всеки щат конвертира данъците върху продажбите си, комбинираните данъци ще възлизат на около 15-17% , т.е. ще бъдат по-ниски, отколкото в повечето европейски държави. Времето, необходимо да се въведе ДДС (около две години), може дори да предостави така необходимите икономически стимули. Ако хората знаеха, че предстои такъв данък, те вероятно щяха да правят големи покупки в момента.
Не се подвеждайте: ДДС ще бъде нов данък. Той ще увеличи общата данъчна тежест върху американския данъкоплатец и щом влезе в сила, е почти сигурно, че ще изяде голяма част от потребителските разходи. Но ако данъкът се въведе на фона на по-широка данъчна реформа, може да помогне много за разрешаването на американската фискална криза.
Ако има по-добър начин, ще се радваме да го чуем.

Прочети цялата новина

Свързани новини: