Кошмар след кошмар за фондовите пазари

Ако успявате да запазите спокойствие, когато всички около вас са обзети от паника, може би не сте следили какво се случва на световните финансови пазари през последните няколко седмици.
Замайващите колебания на цените при различните класове активи, незачитащи национални граници, могат да се вземат като доказателство, че пазарът е загубил връзка с основните си принципи. В действителност във всички събития напоследък може да се забележи един сравнително прост мотив. Проблемът за политиците, включително и за председателя на Фед Бен Бернанке, е, че този мотив съвпада с две много различни посоки, по които може да поеме световната икономика.
Става въпрос за жалкия дебат за тавана на американския дълг. Както стана ясно и както показа понижената от Standard & Poor's оценка на американския кредитен рейтинг ААА, политиците искаха да докарат федералното правителство до ръба на фалита. Това послужи като стряскащо доказателство за нарушената функция на политическия процес.
Но изненадващото не беше единствено непримиримостта на отцепническа група от републиканската партия. Администрацията на Обама убеди всички, че няма и не може да предприеме безпрецедентни действия, за да избегне просрочването на дълга, ако Конгресът не успее да вземе решение. Дотогава участниците на пазара вярваха в желанието и способността на президента или финансовия министър да направят някакъв фокус и да защитят американците от неблагоприятното въздействие на злоупотребите на Конгреса, независимо дали чрез 14-ата поправка, или като превърнат златото в основа на паричния пазар. Когато хората осъзнаят, че президентът и министърът не могат да направят такъв фокус, предстоящите сблъсъци за тавана на публичния дълг ще бъдат по-остри и ще имат по-голям ефект върху фондовата борса.

Отклоняване на вниманието

От по-непосредствена важност е фактът, че спорът за Вашингтонския търговски център отклони вниманието на наблюдателите на финансовия пазар за около три седмици. Това, което остана скрито през този период, постави под въпрос основите на устойчивия ръст в развитите икономики. Европейските служители продължиха да говорят за реформи, докато доверието в банките и във финансирането на суверенния дълг на континента се понижи. Данните за американските разходи, доверието и разкриването на нови работни места в най-добрия случай бяха по-ниски от обичайните стойности. А данните за производството през последните няколко години показаха, че икономиката, която претърпя дълбока рецесия, в момента е поела по още по-лоша траектория, отколкото си мислехме преди.
Когато Барак Обама подписа вдигането на тавана на дълга, всички тези факти станаха ясни. Инвеститорите се лутаха известно време в море, по-бурно от очакваното, а пазарните цени бяха страшно волатилни. Нетната цена на капитала е с 11% по-ниска от пика си през юли поради низходящата корекция на перспективите и възобновилото се чувство, че финансовите пазари са станали по-рискови.
Ключът към схващането на тези перспективи и възможностите пред политиката се крият в това, да се анализира унищожаването на богатството, за да се определят относителните последици от понижената перспектива за ръста и все по-голямата неохота да се поемат рискове.
Лошата новина за Бернанке е, че ако двигателят на цените на финансовите пазари е низходящата корекция на основните пазарни принципи, тогава степента, в която паричната политика може да компенсира това, е ограничена. Лихвените проценти вече достигнаха дъното. Обещанията лихвените проценти да се задържат на ниски нива за по-дълго вероятно няма да доведат до голямо понижение. Всъщност на последното си заседание Фед се опита да разоре това некултивирано поле, като реши политиката за справяне с кризата да се удължи поне до средата на 2013 г.

Мрачни перспективи

За съжаление в този процес стана ясно, че перспективите пред Фед са толкова мрачни, че той лесно би могъл да задържи лихвените проценти на нула за дълго време, като така разпали гнева на инвеститорите. В подобна среда големите покупки на активи от Фед може да понижат доходността на съкровищните облигации още повече, но дали това ще се случи и с лихвените проценти за частните заеми, е малко съмнително.
Ако основната идея на пазарите е да се избегне рискът, паричната политика може да спечели по-голямо признание. Количествените улеснения са свързани с това да отнемат безрисковите съкровищни облигации от ръцете на инвеститорите с надеждата тези инвеститори да реинвестират приходите си в по-рискови активи. Подобен подтик за поемане на рискове би довел до значителни ценови движения. Но този сценарий не е свързан с лихвените проценти, които вече са ниски и се очаква да си останат такива, а по-скоро с понижаването на количеството на съкровищните облигации, които се намират в ръцете на държавата.
Най-добрата посока, в която може да поеме икономическата политика, е далеч от по-ниския от обичайното ръст, както и далеч от избягването на рисковете. Фед трябва да обещае, че ще запази политиката си за справяне с кризата, в случай че прогнозата му за икономическия ръст остане по-ниска от целите. И двата елемента на това обещание – оценката на краткосрочните прогнози и на дългосрочните тенденции, се публикува четири пъти в годината в доклада на Фед за икономическите перспективи.
Важното е, че обвързването на политическата позиция с перспективите позволява на инвеститорите да начертаят пътя на бъдещата политика, пречупвайки го през собствените си икономически схващания. Това е по-добре, отколкото инвеститорите да правят несигурни заключения за прогнозите на Фед въз основа на безусловното обещание да се поддържат ниски лихвените проценти.
Политиката за справяне с кризата трябва да включва поддържането на лихвените проценти на нулеви нива, както и закупуването на активи. Закупуването на съкровищни ценни книжа може да подтикне инвеститорите да поемат по-голям риск и да насърчи икономическия ръст.

Прочети цялата новина

Свързани новини: