52 въпросителни изречения за президентските избори

Не е ли крайно време, след опозоряването и обезличаването на президентската институция от заминаващия си Гоце Първанов, да се замислим по-сериозно какъв президент ни е нужен? Защо да не се опитаме (поне един път в живота си) да направим отговорен и информиран мажоритарен избор?

Но как все пак да се ориентираме сред толкова различните кандидатури? Кой би ни помогнал компетентно и безпристрастно да направим оценките си? Може би работещите като пчелички „независими” социолози или още „по-независимите” аналитични медии, като тези от медийната група на Делян Пеевски?

Но всички те вече не ни ли обясниха простичко няколко пъти, че колкото и да се тръшкаме, личностите и имената нямат никакво значение, тъй като на първо място ще бъде неизвестният Кандидат Бойков, а битката ще е за почетното второ място?

Дали не прекалих с горчивата ирония за такава сериозна тема? Но нали това е тягостната политическа и медийна среда, в която живеем? При парализиращия всякаква умствена дейност култ към личността на Бойко Борисов, какво значение може да има един нов президент пред първата копка на една нова магистрала?

И при тази ситуация, при която не останаха ленти непрерязани, глупости неизговорени и противници неохулени, какво можем да направим „ние с гайдите”? Не е ли дошло нашето време да се замислим и заслушаме не в медийните фанфари и компроматното змийско съскане, а в собствените си гласове? Нали все пак всички се надяваме, че поне бюлетините още не са преброени?

Не можем ли сами да преценим какви са кандидатите като личности, откъде идват и накъде отиват? Какво е тяхното символ-верую и имат ли изобщо такова? Ще се опитат ли наистина да обединят нацията, както се очаква от тях по конституция и в каква посока ще търсят националните ни интереси? Как виждат те образа на България и как ще го представят навън, в ЕС и по широкия свят? Какво биха желали да променят в този образ по време на мандата си и как ще го направят?

Защо да не започнем с кандидата на управляващите, въпреки че е неизвестен?  Щом социолозите могат да го оценяват, защо и ние да не можем? Не е ли забавна параноичната игра в стил „активно мероприятие на службите”, която играе ГЕРБ? Забелязали ли сте отделните стъпки на хорцето - първо висиш една седмица пред ЦИК, за да се регистрираш първи за изборите, а след това обявяваш своя кандидат в последната възможна минута, като междувременно нагнетяваш напрежението и разпространяваш чрез медиите десетки абсурдни имена като възможни кандидати? Нали е много яко?

А не е ли вълнуващо, ще успее ли все пак щабът на ГЕРБ в малкото дни до 4 септември да намери най-подходящия кандидат, който е едновременно и по-компетентен от Румяна Желева, и по-почтен от Калина Илиева, и поне толкова верен на вожда, колкото Цветан Цветанов?

Прочети цялата новина

Свързани новини: