Необходимо ли ни е по-отворено правителство?

Може би мислим твърде много като болшевици и не достатъчно като „гугъли“. За Ленин и руските революционери големият въпрос бе „Кто кого?“ - буквално преведено „Кой ще надделее?“
Такава е и парадигмата в центъра на фискалните сблъсъци, тресящи западния свят – млади срещу стари, богати данъкоплатци срещу бедни граждани на социални помощи, работниците в публичния сектор срещу тези в частния, преуспяваща Северна Европа срещу фалиралата Южна Европа, защитниците на малката държава срещу тези на голямата.
Малцина обаче (писатели, активисти и дори политици) разглеждат проблемите на западния тип нации през съвсем различна призма. Можете да я наречете подход Government 2.0, а според основната й теза големият въпрос е не колко да бъдат разходите и колко да се събере чрез данъци, а как да бъде приспособена държавата към информационната епоха.
Един от първите анализатори, формулирали този възглед, е Дон Тапскот. Популярният автор, който от десетилетия твърди, че икономиката на знанието изисква нов стил на управление, мисли, че вече е дошло времето на неговата идея.

Повърхностни корекции

„Ако анализирате настоящата криза, ще видите, че имаме противопоставяне на неустоимата възможност да редуцираме държавните разходи и неподатливото препятствие на обществените очаквания, че административният апарат трябва да се подобрява, а не обратното, споделя Тапскот. Повърхностните корекции в случая няма да помогнат. Когато орязваме трилиони долари, не говорим за премахване на тлъстини, а за изтръгване на органи. Няма нужда, а и не искаме да правим подобно нещо. Вместо това трябва основно да преосмислим механизмите си за организиране и създаване на административна стойност. Сега ни се предоставя уникална платформа да го направим.“
Последната книга на Тапскот „Макроуикиномика“ (Macrowikinomics), написана съвместно с Антъни Уилямс, предлага някои стъпки към тази цел. Едно от любимите му хрумвания е оповестяването на административни данни. Тази информация може да „се превърне в платформа, на базата на която частните компании, гражданското общество, други държавни организации и най-вече физическите лица ще могат да се самоорганизират, за да създават стойност.“
Като пример Тапскот се позовава на разговор с изпълнителния директор на Melbourne Health, компанията, която осигурява публични здравни услуги във Виктория, Австралия. Той обяснява, че един от начините за прилагане на идеята за отвореното правителство е цялата информация за инцидентите с велосипеди и горещите в това отношение точки на града да стане публично достъпна.
„Казах й: „Ако изнесете всички тези данни, до 24 часа някой ще направи mash-up (комбиниране и измяна на съдържание в уебприложение) за нея и до седмици ще спасявате човешки живот, без да сте похарчили и стотинка за това“, казва Тапскот.
Възгледа му споделя и Дженифър Палка, един от основателите на Code for America, създадена преди две години организация с идеална цел, която дава възможност на специалисти по технология да работят в представителства на местните власти в САЩ. Тя вярва, че новото поколение на закърмени с дигиталните технологии хора под 30 години създава едновременно търсене и инструменти за трансформиране на начина, по който функционира правителството.

Видоизменяне на системата

„Вече има поколение, което е способно да видоизменя всяка система, с която се запознава, казва тя в телефонен разговор. Те осъществяват връзката си с правителството по нов начин, от различната изходна позиция - „Можем да го поправим.“ Това наистина е предвестник за появата на нов тип взаимоотношения между правителството и технологичното общество, но става въпрос и за това администрацията да участва и да ви бъде полезна в ежедневието.“
Членовете на Code for America (362 души са кандидатствали за общо 20 места миналата година) внасят „ориентиран към потребителя дизайн и гъвкави технологични методи“ в градските управи, свикнали със строго йерархични и по-бюрократични подходи към чиновническата работа.
Подобно на Тапскот, Палка вярва, че ключът към Government 2.0 е създаването на платформи за данни, които хората могат да надграждат или просто да използват. Това прекроява взаимоотношенията между гражданина и правителството, като възпроизвежда начина, по който много технологични компании промениха връзката между бизнеса и потребителя: голяма част от стойността на Facebook или FourSquare идва от съдържанието, което потребителите генерират, затова поддръжниците на Government 2.0 искат да участваме в създаването на правителствените услуги, които ползваме.
„Мисля, че има голямо несъответствие между това, което ни се предлага като потребители, и това, което ни се предлага като граждани, казва Палка. Като общество не отделяме достатъчно време и усилия за гражданския интернет.“
Вниманието на Палка е насочено към гражданите и търсенето на начини, чрез които правителството да обслужва по-добре нуждите им. За политическите лидери Government 2.0 предлага още изгоди: гражданите, които са по-ангажирани с това, как работи правителството, са по-склонни да плащат за програмата.
Това потвърждава и опитът на Нахед Ненши, кмет на град Калгари в Западна Канада, който е и градът с най-голям брой привърженици на консервативната партия в страната. Ненши е наричан „канадският Обама“ – политически аутсайдер, избран след вълна от гражданска активност в интернет, който пренесе ентусиазма към социалните медии в градския съвет.
Един пример е градският бюджет, който Ненши изготви, след като попита самото население на Калгари за какво иска да похарчи парите си, преди той да изготви своя план. „Все още имам работа, не изготвям бюджета чрез плебисцит, обяснява Ненши. Но трябва да събера най-добрите възможни данни и това включва най-добрите възможни данни за предпочитанията на хората, които живеят в Калгари. Повечето предпочитат данъците им да се запазят същите или да се увеличат, но да имат достъп до същите услуги.“
Ненши добавя, че ентусиазмът му спрямо краудсорсинга (ангажиране на групи хора за решаване на социални проблеми) и към вземането на решения въз основа на данни от допитвания до общественото мнение е разочаровал някои журналисти, които предпочитали по-простия сблъсък между две политически идеологии, когато всичко може да се опише само в черно и бяло.
А това ни връща към дебата между болшевиките и „гугълите“. Технократите може да отидат твърде далеч: дори и в епохата на краудсорсинга и чудовищните бази данни все още съществуват лични интереси и идеологически различия. Но ако проумеем как да направим правителството толкова ефективно, колкото е Google, те ще са от много по-малка важност.

Прочети цялата новина

Свързани новини: