Петя Димитрова, изпълнителен директор на Пощенска банка: Овладяването на ръста на лошите кредити до края на годината е приоритет

- Г-жо Димитрова, по какъв начин разразилата се дългова криза в Европа може да се отрази на България?
- Глобални процеси с голям мащаб и дълбочина като настоящите не може да оставят България незасегната. Факт е обаче, че страната ни няма проблемите, които предизвика дълговата криза по света, и макрорамката е стабилна. Въпреки това, когато световните пазари изпитват трудности, няма как страната ни да остане изолиран оазис. Затова ще усетим косвено последиците от случващото се в глобален мащаб. За радост лидерите в еврозоната предприеха мерки и всички се надяват те да бъдат успешни за овладяване на положението. Пазарите реагираха положително на действията им. Най-важното е да се реагира бързо и адекватно, което месеци наред не се случваше и съответно пазарите бяха разбираемо нервни.
Мисля, че всички си научиха урока, и ми се иска да съм оптимист и да вярвам, че ще се намери формула, с която да не се достига до по-дълбоки кризи и черни сценарии. Никой в момента обаче не си прави илюзии, че ни очаква растеж със същите темпове като преди. Надяваме се да няма и спад или продължение на кризата под друга форма, която трета година наблюдаваме.

- Казвате, че сте оптимист, но при евентуална криза с еврото и като цяло при евентуално разрастване на кризата какви ще са последиците за България?
- До такъв сценарий няма да се стигне. Всички големи страни и централни банки държат резервите си в долари и евро и никой в момента няма интерес от задълбочаване на кризата в еврозоната. С право забраниха късите продажби, нещо, което трябваше да се случи много по-отдавна. Знаем, че това е начинът за спиране на спекулациите.
Сценарият за срив е изключително сюрреалистичен. Излизане на дадена държава от еврозоната означава много години подготовка за това, а държавата, напуснала зоната, няма да спечели от такъв ход. Подкрепата за еврото е много силна от страна на всички страни членки, защото те разбират ползата от наличието на обща валута. Освен това виждаме, че азиатските пазари и по-специално Китай искат да увеличат своите резерви в евро, което оказва допълнителна подкрепа.

- На фона на кризата и на слабото кредитиране в страната каква е ситуацията в банковата система и какво да очакваме?
- Както обичам да казвам, банките подкрепят и следват бизнеса, но те не правят бизнеса. Ако фирмите изпитват затруднения, свързани със слаби продажби или недостиг на оборотни средства, напълно е логично банките също да нямат много нов бизнес. Въпреки това в момента сме в период на стабилизиране, дори наблюдаваме и лек ръст. Кредитирането не е спряло, дори последните данни на БНБ показват, че кредитите за бизнеса са се увеличили с над 600 млн. лв. през тази година. И това е нетно нарастване - т.е. новоотпуснатите кредити са били много повече. Разбира се, всякакви сравнения с 2008 г. са неуместни, тъй като икономиката, пазарите и дори светът като цяло не са същите. Факт е, че отпускането на средства все още не е на желаното от всички нас ниво и в близките една-две години ще растем по-слабо.
За да видим обръщане на тренда, първо икономиките трябва да се възстановят, което ще отнеме няколко години. Българската макрорамка е много добра и бих казала, че сме сред отличниците в Европа, но когато съществуват проблеми с пазарите и инвестициите в световен мащаб, тези процеси имат отражение и тук. Ето защо няма как у нас нещата рязко и драматично да се променят.
Психологическият фактор също влияе в голяма степен на търсенето и предлагането на кредити. Много клиенти пострадаха от кризата по различни начини и сега са по-консервативни в решенията - не желаят да взимат нови кредити. От своя страна банките по-консервативно оценяват риска. До известна степен това е добре, защото отрезвяването ще помогне на пазара да се възстанови с разумни темпове. Коментарите, че банките са спрели да кредитират, не са верни, точно обратното - те са свръхликвидни и търсят начини да използват този ресурс по предназначение. Банките ще продължат да подкрепят всеки разумен проект с добро обезпечение и бизнес план.
Ще дам пример и с една компания, която дойде и ни благодари, че сме отказали да отпуснем заем. Човекът имаше приличен среден бизнес и беше решил да се разрасне и да купи офис в края на 2008 г. Ние го посъветвахме да изчака, защото това беше много голяма инвестиция, а първите признаци за кризата бяха вече налице. Предложихме му да си наеме офис, защото тенденцията бе, че наемните цени ще падат. След разговорите ни той беше изключително разочарован, но няколко месеца по-късно дойде да благодари, че сме му отказали финансиране, защото изплащането на заема щеше да бъде непосилно за него в кризата.
Идеята ми е, че трябва да има баланс и разум в действията на всички страни. Банките следят финансовите събития и са много добре информирани, затова е добре клиентите да се вслушват в съветите им.

- По време на кризата банките иззеха много имущество, тъй като кредитополучателите нямаха възможност да погасяват заемите си. Какво се случва с тези имоти и недвижимости и има ли интерес за тяхната покупка чрез търгове?
- Нека първо ясно да кажем, че банките не изземат имущество. Преди да пристъпят към събиране на вземанията по съдебен ред, банките полагат много усилия да предоговорят или разсрочат кредитите и да предложат други споразумения на кредитополучателите, така че те да могат да посрещат задълженията си. Едва след като всички други възможности бъдат изчерпани, банките пристъпват към принудително изпълнение съгласно законите на страната.
Ако кредитът е обезпечен с недвижимо имущество, съдия-изпълнителите са тези, които описват имуществото и организират продажбата на имоти чрез публична продан, като банките получават от продажната цена сумата, която им се дължи по кредита.
През последните две години немалко имоти бяха обявени за публична продан. Търсенето на подобни имоти обаче като цяло е слабо поради ред причини. Основните купувачи са граждани и фирми, разполагащи със свободни средства, фондове за инвестиции в недвижими имоти, а в краен случай и самите банки участват в публичните продани и придобиват имоти. Целта на банките е това да е наистина последната възможна мярка, защото те не са инвеститори в имоти и това е несвойствена дейност, която само затваря ресурси, без да носи никаква доходност.

- Заради бягството от риск и търсенето на сигурно убежище франкът поскъпна рекордно в последните седмици. Подобна валутна волатилност взима ли се предвид? Какви са най-честите решения, които предлагате на хора, изтеглили кредити във франкове и изпаднали в такива трудности сега?
- Кредитите във франкове представляват много малка част от общия кредитен портфейл, но това едва ли е успокоение за клиентите, които имат кредити в тази валута. Невероятното поскъпване на швейцарския франк ги постави в изключително трудно положение и сега трябва да намерим някакъв начин да им помогнем.
В момента в медийното пространство се обсъжда възможността франкът да бъде временно фиксиран към еврото и в Швейцария да се създаде нещо подобно на валутен борд, за да се спре по-нататъшното поскъпване. Тази идея е добра за стабилизиране на пазарите, както и вече споменатите мерки за спиране на късите продажби.
В нашата банка сме разработили програми, с които да подпомогнем клиентите в настоящата тежка среда, като предоставяме възможност за намаляване на месечните вноски за определен период от време. Всеки случай ще се разглежда индивидуално, в зависимост от ситуацията на клиента. Категорично заявявам, че ще помогнем на всички клиенти да успеят да преминат през този период.

- Според специалисти все повече от банките в страната ще трябва да разчитат на привлечените местни ресурси. Смятате ли, че базата, с която разполагат финансовите институции, е достатъчна и при тенденцията за спад на лихвите има ли вариант да забележим отлив на средства от банките?
- Добрата новина е, че българите като цяло имат доверие на банките и на банковата система, затова им поверяват спестяванията си за съхранение. Това е по-важно, отколкото получаването на висока доходност. Винаги ще има хора, които ще спестяват в банков депозит, и с времето те ще стават все повече. След сривовете на борсите, кризата с имотите и други катаклизми клиентите станаха по-мнителни към инвестиции в други активни.
През последните три години хората намалиха потреблението си и увеличиха спестяванията си, някои фирми също трупаха свободни пари, което много помогна на банките да преодолеят зависимостта си от международните пазари и да достигнат много по-здравословни нива на съотношението кредити към депозити.
Банките като нашата, които имат достъп до международните пазари, няма да са принудени да разчитат единствено на местния ресурс, което дава по-голяма гъвкавост и възможности за управление на ликвидността и разходите. Ние например имаме няколко линии от EБВР, ЕИБ, издадени облигации и други дългосрочни форми на финансиране.

- Според различни източници последните месеци се забелязва интерес от Гърция и Румъния за депозиране и инвестиране у нас. Има ли подобна тенденция?
- Имаме немалко запитвания в тази посока, но не бих го нарекла повсеместна тенденция. Нашият пазар е привлекателен заради добрата макро- и данъчна рамка. Има клиенти, които проучват пазара, правната и данъчната уредба и проявяват интерес да прехвърлят част от бизнеса си в България или да инвестират свободните си средства в местните банки.
Би било чудесно, ако тези капитали дойдат при нас и бъдат регистрирани тук. Така ще се създадат нови работни места, пазарът ще се разшири и това ще открие много нови възможности за всички нас.

- Какви са предизвикателствата пред сектора?
- Всичко зависи от това, как ще се развива световната икономика, тъй като банките, както вече споменах, също са част от общата бизнес среда. Овладяването на ръста на лошите кредити до края на годината ще е приоритет. Влошаването на кредитите започна в сектора банкиране на дребно – потребителски и ипотечни кредити, но това влошаване до голяма степен вече е овладяно. Бизнесът усети кризата малко по-късно, но за сметка на това все още продължава да се намира в затруднение. Овладяването на необслужваните фирмени заеми ще продължи да бъде предизвикателството през тази година.
Много ми се иска догодина да сме по-големи оптимисти. Фактът, че макрорамката е добра и че имаме потенциал да подпомагаме бизнеса, е много положителен, но трябва да засилим използването на еврофондовете.

- Имаше идея банките да помагат при усвояването на тези средства?
- Да, но не знам защо тази идея не беше добре реализирана. Ние все още сме в дискусия по темата и смятаме, че тя е много добра. Средствата от еврофондовете не могат да бъдат усвоени, ако държавната администрация няма достатъчно капацитет да се справи с това. За сметка на това ние можем да помогнем и да дадем много за усвояването на средства за инфраструктура, образование и почти всички други, за които се сетите. Тази тема трябва да е приоритет на държавата и сме готови да помогнем по всякакъв начин. Освен всичко друго разполагаме и с опита на нашите банки майки, който бихме могли да ползваме.

Прочети цялата новина

Свързани новини: