Бернар Вербер: „Какво щях да направя, ако бях на мястото на Бог?“

Ами ако не най-изтънчените, а най-жестоките цивилизации са оставили отпечатък върху историята на човечеството?Ако се поровим, ще видим, че изчезналите култури не са непременно най-слабо развитите. Достатъчно е било някой вожд наивно да повярва на обещанието за мир на врага или някой каприз на времето да преобърне хода на битката, за да пропаднат съдбините на цял един народ.

После хронистите на победителите пренаписват, както им е угодно, миналото на победените, за да оправдаят унищожаването им. После слагат край на дискусията с максимата: „Горко на победените!“, с цел да освободят от угризения бъдещите поколения. А Дарвин дори намери научна обосновка за кланетата със своята теория за „естествения подбор“ и „оцеляването на най-приспособените“.

Ето как е сътворена човешката история – върху масови гробове и забравени предателства.

Кой е бил свидетел? Кой знае истината?

Намерих един-единствен отговор: бог или боговете, стига, разбира се, той или те да съществуват.

Опитах да си представя тези притихнали свидетели. Богове, които внимателно наблюдават пълчищата хора така, както ентомолозите наблюдават мравките.

Ако съществуват богове, какво образование са получили те? Всичко търпи развитие. Как са преминали от младостта към зрялата възраст? Как действат те? Защо се интересуват от нас?

Потърсих отговорите в свещените текстове – от тибетската „Книга на мъртвите“ до египетската „Книга на мъртвите“, минавайки през шаманизма и разказите за Сътворението на народите от петте континента. Техните текстове много рядко си противоречат. Сякаш съществува някаква всеобща представа за висшите сили и за правилата на космическата игра.

Между философията и науката винаги е имало противопоставяне, но според мен те могат да бъдат обединени от така наречената светска духовност. При нея са по-важни въпросите, а не отговорите.

За останалото дадох воля на въображението си.

За мен „Ние, боговете“ е естествено продължение на „Танатонавтите“ и „Империята на ангелите“. След завладяването на Рая и откриването на света на ангелите, логично е следващото ниво на еволюция да бъде светът на боговете…

Ето защо тук отново ще срещнете Микаел Пенсон, странния му приятел Раул Разорбак, Фреди Майер, Мерилин Монро, всички бивши танатонавти и бивши ангели, обединени под лозунга „Любовта за меч, хуморът за щит“. Потопих се в този въображаем свят като в сън наяве. През нощта продължавах да преживявам някои сцени.

Работих под звуците на музиката на различни филми, най-вече „Властелинът на пръстените“, „Дюн“ и „Джонатан Ливингстон Чайката“. От класиката слушах деветте симфонии на Бетовен, Моцарт, Григ, Дебюси, Бах, Самуел Барбър и „Симфония на планетите“ на Густав Холст. От рок музикантите избрах Майк Олдфийлд, Питър Гейбриъл, „Йес“, „Пинк Флойд“.

Издателят ми се въодушеви от идеята за сътворяване на един свят. Така се родиха повече от хиляда страници, събрани в три тома. В края на своите търсения моят герой среща Създателя на Вселената. Може би тогава и вие ще си зададете въпроса: „Какво щях да направя, ако бях на мястото на Бог?“

Превод Георги Ангелов

„Ние, боговете“ е първата част от трилогията „Цикълът на боговете“. „Ние, боговете“  е шестата книга на Вербер, която „Колибри“ издава. Действието се развива някъде далече, на остров, наречен Еден, в град наречен Олимпия, където е разположена институцията – Школа за богове. В нея преподават олимпийските богове, натоварени да обучават своите ученици в изкуството да се управляват хората, за да им бъде вдъхнато желание да оцеляват, да строят градове, да воюват, да измислят религии или ...

Свързани новини: