Наивно е да очакваме нова власт на демократи и либерали в Триполи

Както се и очакваше, събитията в Либия навлязоха във финална фаза. Очевидно е, че Полковника и неговото семейство, или по-точно тези, които останат живи, ще напуснат страната. Опозицията, базирана в Бенгази, е превзела почти цялата либийска столица и е въпрос на часове да приключи битката за Триполи. Ключовият син на лидера на либийската революция Сейф ал Ислам е в ръцете на неговите противници.
Прави впечатление, че до последния момент режимът в Триполи се съпротивлява и продължава с останалите си информационни ресурси да води битка.
След падането на Кадафи остават доста неизвестни. Предишните месеци стана ясно кой и кога сложи ръка на огромните либийски държавни фондове. В периода на финансова и икономическа криза въпросните средства имат огромно значение в зависимост кой и как ще ги управлява. Ако някой е останал с впечатление, че това ще бъде либийският народ, явно има проблеми с мисловните си процеси.
Трябва да разглеждаме събитията в Либия и задължително тези в Сирия като звена от една и съща стратегия. Очевидно е, че целта и в двата случая е преформатирането в геополитически план и на двете страни.

Полковника се опитваше да лъже и Русия

Китай до момента е загубил инвестирани в Либия около 19 млрд. долара. След като Поднебесната империя бе изхвърлена преди месеци след събитията и от Тунис, едва ли китайското ръководство е във възторг от случващото се в региона. Не е случаен фактът, че точно в този период вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън посети Пекин с цел да успокои китайците относно американските държавни облигации. От последните Поднебесната има в изобилие и те възлизат на една определено космическа сума.
Русия също, макар и със закъснение, в началото на този месец призова Кадафи да се оттегли от заеманата от него позиция. В действителност в момента наблюдаваме края на един диктатор, който се опитваше години наред да надхитри всички глобални фактори. Западът не получи очакваната „правилна” приватизация на либийските нефтени и газови ресурси. Транснационалните корпорации не се задоволиха с това, което им предложи Кадафи. Нефтените компании бяха сериозно ограничени от местното законодателство при износа на печалбата си от страната. В Кувейт условията в този план са около 4-5 пъти по-добри.
От друга страна, Полковника дълги години публично се правеше на приятел на Кремъл. Постоянно обещаваше закупуване на сериозни партиди руско оръжие и предоставяне на част от либийските въглеводородни ресурси за експлоатация от руски компании. Но нищо не се случи. Ако го кажем по-ясно, Кадафи се опитваше да лъже и Русия.
Сърфирането му между интересите на постоянните глобални фактори го доведе до логичен край. Нещо като лъжливото овчарче.
Смяната на властта в Триполи няма да доведе до автоматично приключване на кървавия хаос в страната. Ако едни племена са срещу Кадафи, други ще продължават да го подкрепят. По данни от световните медии сред противниците на Полковника има и доста активисти на „Ал Кайда“. Тази категория хора носят със себе си призиви за ислямизиране на обществото като цяло. Наивно е след Кадафи да очакваме, че в Триполи правителството ще бъде съставено от демократи и либерали. Няма как на либийска територия да не бъдат въведени чужди военни контингенти. В противен случай победителите няма как да овладеят цялата територия. Германците вече официално обявиха, че ще изпратят специални части на либийска територия с цел осигуряване на сигурността на германските дипломати.
Много е вероятно в западната част на Либия да се появи и партизанско движение, което да се бори срещу новата власт.

Всичко ще бъде за сметка на социалните придобивки

Все пак основното е да се знае, че кървавият хаос в Либия има пряко отношение към това, което се случва в Сирия. Развитието на събитията на един по-късен етап ще се прехвърли и към Иран, който е пряк съюзник на Дамаск. Не е случаен и фактът, че нашата южна съседка Турция също се включи като посредник в сирийската драма.
В навечерието сме на ново геополитическо преформатиране на огромни територии от Магреба чак до Пакистан. Върви сглобката на нова геополитическа архитектура, за която много отдавна говореха почти всички постоянни глобални фактори. Проблемът е, че на фона на икономическата криза в крайна сметка всичко ще се плаща от широките народни маси. Всичко ще бъде за сметка на социалните придобивки. Либийският народ вече плаща. Предстои и други народи да се окажат в същата ситуация.

Прочети цялата новина

Свързани новини: