Непреклонният подход на Дилма Русеф срещу корупцията крие рискове

в. Ил соле вентикуатро оре

Икономически растеж и строга данъчна политика, нови работни места и по-малко бедни. Бразилия през последните няколко години успя да изпълни тези цели. Единственото препятствие за преодоляване е корупцията, черната овца на бразилската политика.

Президентката Дилма Русеф, политически приемник на Луис Инасиу Лула да Силва и дългогодишен активист на управляващата Партията на трудещите се, реши да се изправи срещу това препятствие. И то на всяка цена.

За осем месеца на президентския пост тя прикани четирима министри, заподозрени в корупция, да подадат оставка. Това е доста твърда линия, която не гарантира сигурен успех. Русеф не изчака заключенията на разследванията, процесите и неизбежните протакания на съдебната система, а създаде около тези министри такъв климат на недоверие, че ги принуди да се откажат от постовете си.

Последната хвърлена оставка е съвсем прясна. От стратегията на Русеф пострада неотдавна министърът на селското стопанство Вагнер Роси. Преди него правителството напуснаха заподозрените в извършването на нередности Антонио Палочи, началник на кабинета на Русеф, Алфредо Нашименту, министър на транспорта и лидер на Партията на Републиката, и министърът на отбраната Нелсон Жобим.

Непреклонността на Русеф е смятана за храбра, но и за рискована стъпка. В резултат на нея правителството се оказа с отслабени позиции, след като от него се оттегли Партията на Републиката, на която беше поверено министерството на транспорта. Сега тази формация със своите 48 депутат и 6 сенатори ще бъде независима сила. Тя няма да се присъедини към редиците на опозицията, но ще спре да подкрепя изпълнителната власт.

Много лоши заради оставката на Вагнер Роси са също и отношенията на правителството с партията Бразилско демократично движение, без която управлението на страната може да се окаже невъзможно. Роси е виден партиен член на движението.

“Има опасност този подход на Русеф да забави темповете на изпълнение на предизборната програма,” казва анализаторът Жозе Диаш. “А това води със себе си и риск от политическа нестабилност”, допълва той. Тоест опасността е надвиснала над прокарването на реформите в данъчната система и в петролния и минния отрасъл, главно в системата за концесиите.

Бразилците са на страната на Дилма. Последните допитвания до общественото мнение показват, че тя се радва на подкрепата на 70 процента от избирателите заради доброто управление на страната и заради прочистването на властта от политици със съмнителен морал. Но опозицията подлага на съмнение непреклонната линия на президентката, която за кратко време иска да промени из основи бразилската политика.

Едно е сигурно - тази непреклонна линия потвърждава, че Русеф е същата онази желязна дама, управлявала кабинета на Лула да Силва. Дъщеря на български имигрант, бивша партизанка, измъчвана в годините на военната диктатура, посветила живота си на политиката, майка на една дъщеря и жена с два развода зад гърба си - такава е накратко Желязната дама на бразилската политика.

За нея ключова година беше 2006 г., през която Лула я назначи за началник на кабинета си след като ставка подаде тогавашната му дясна ръка Жозе Дирсеу заради разследване за търговия с гласове на избиратели. По това време Партията на трудещите се на Лула да Силва изживяваше дълбока криза, но беше сплотена след назначението на некорумпираната Дилма начело на кабинета на президента.

Сега желязната дама в борбата с корупцията в Бразилия иска да остави отпечатъка на новия си подход върху сложния и корумпиран бразилски държавен апарат. Не бива да забравяме, че неотдавна Русеф призна, че нейни модели за подражание са Хилари Клинтън и Маргарет Тачър, от чиято твърдост се възхищава.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: