Отношенията между Меркел и Саркози задълбочават еврокризата

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози никога не са се подкрепяли по начина, по който Хелмут Кол и Франсоа Митеран застанаха един до друг на бойно поле от Първата световна война. Меркел дори се притеснява, че не си говорят достатъчно.
След цели седем срещи на четири очи през последните 18 месеца (да не говорим за разискванията при срещите на високо равнище) лидерите на двете най-големи европейски икономики все още не са намерили ефективно решение на кризата в еврозоната, казва в интервю Фредрик Ериксон, шеф на Европейския център за международна политическа икономика в Брюксел.
„Лошите взаимоотношения между Меркел и Саркози са един от големите проблеми в справянето с дълговата криза, тъй като именно лидерите на Европейския съюз трябва да разрешат ситуацията, посочва Ериксон. Личните им взаимоотношения са лишени от доверие, така че от тях не може да се очакват велики дела.“
Начинът, по който миналата седмица реагираха на молбите на инвеститорите за нов подход (като пускането на общи облигации за еврозоната или подсилване на спасителния фонд), осветли липсата на лидерство в Европа според инвеститори и анализатори. Съвместното им изявление след срещата в Париж от 16 август задълбочи падането на акциите, след като двамата отхвърлиха идеята за еврооблигации и подчертаха необходимостта от бюджетна дисциплина. Цената за застраховане на европейските банкови задължения се покачи до рекордни равнища във вторник и нахвърли пика от 2009 г. след срива на Lehman Brothers Holdings.
„Бяха напълно откъснати от реалността, както и през цялото време на вече едногодишната криза с европейските суверенни дългове“, пише в бележка до капиталовложителите на 17 август Хауърд Уийлдън, старши стратег в Лондон в брокерската къща BGC Partners.

Твърда решимост

Предвижданият от някои специалисти разпад на еврозоната (в противоречие със заявената от Саркози и Меркел на 16 август „твърда решимост“ да защитават единната валута) ще разруши наследството на предшествениците им.
Меркел и Саркози са първите ръководители на двете страни, родени след Втората световна война, последната от трите френско-германски войни в периода 1870-1945 г.
„В подхода им към ЕС се усеща истинска смяна на поколенията, казва Ян Техау, директор на базирания в Брюксел европейски център на Карнегиевата фондация за международен мир. Не са минали през войната.“
Бившият германски канцлер Хелмут Шмит, роден преди подписването на Версайския договор през 1919 г., обедини сили с френския президент Валери Жискар д'Естен за основаването на Европейската валутна система и предходниците на срещите на Г-8. Седемдесетте години бяха „златната ера на френско-германските отношения“, пише в свое есе от 2009 г. Жискар д'Естен.
Кол, който бе канцлер от 1982 г. до 1998 г., управляваше при обединението на Германия и бе един от архитектите на Европейското икономическо и парично обединение. На 12-годишна възраст участва в училищна бригада, разчиствала отломките след съюзническите бомбардировки над нацистка Германия, а пред очите му били извозвани телата на загиналите, спомня си самият той в първия том от мемоарите си.
През цялата си кариера Кол казваше, че европейската интеграция е преди всичко начин за предотвратяване на нова война в Европа. В интервю за в. „Билд“ от 2010 г. той казва, че „няма алтернатива на Европа, особено що се отнася до войната и мира“.
Митеран, който почина през 1996 г., е пленен от германците по време на Втората световна война. По-късно избягва и се присъединява към френската съпротива срещу нацистките окупатори.
„През голяма част от историята на ЕС съюзът между Германия и Франция бе основният двигател на интеграцията, казва в изследване от миналата година Катинка Бариш, зам.-директор на базирания в Лондон Център за европейска реформа. Кризата в еврозоната прави по-трудно сближаването на германските и френските интереси и идеи за бъдещето на ЕС.“

Десетилетия на раздор

С течение на десетилетията настъпиха разногласия, докато Франция се противопоставяше на всички политики, които можеха да отворят широко пътя за нова германска доминация. Първоначално Митеран бе срещу стремежа на Кол да обедини Германия, а по-късно Жак Ширак отблъсна Герхард Шрьодер и опитите му да издейства по голяма тежест на страната си при гласуванията в ЕС.
За да създадат добре функционираща връзка, Меркел и Саркози трябва да преодолеят пропастта между характерите си, казват съветниците им. Стилът им коренно се различава, като „огъня и водата“, се посочва в американска дипломатическа грама, публикувана от Уикилийкс.
Меркел, която е израснала в комунистическа Източна Германия и има висше образование в областта на физиката и квантовата химия, предпочита предпазливостта и целенасочения подход към проблемите. „Аз съм човек, който си прави заключения едва след като е видял и анализирал резултатите, заяви тя пред репортери на 10 май. Това няма да се промени.“
Германски висш представител заяви пред репортери на среща на върха на Г-8 на 26 май в Довил, Франция, че комуникацията между Меркел и Саркози не е достатъчно активна. Меркел може би не познава Франция достатъчно добре, а поуката от разминаването на мненията на двете страни по въпроси като Либия е, че двамата лидери трябва да подобрят комуникацията помежду си.
За разлика от Меркел Саркози, който е адвокат и е един от двамата френски президенти през последните 30 години, които не са учили в елитната френска Национална школа по администрация, подготвяща правителствените лидери, проявява „хиперактивност на всички фронтове“, се каза в предаване по американска телевизия от 14 декември 2007 г., цитиращо неназован европейски дипломат. „Дори само присъствието в една стая със Саркози ще е достатъчно да повиши нивото на стреса ви“, се казва още в предаването.
Кризата в еврозоната предостави на Саркози ролята на посредник между обществото и Меркел, чийто подход към спасителните планове се сблъска с неодобрението на останалите й европейски колеги, избирателите й и управляващата коалиция.
Саркози дори трябваше да преодолее нейното несъгласие да се проведе среща на върха на лидерите на еврозоната миналия месец, за да се овладее заразата, която достигна границите на Италия и Испания. В резултат на срещата бе приета реформа на Европейския механизъм за финансова стабилност на стойност 440 млрд. евро, макар че не бяха поети нови финансови ангажименти.

Прочети цялата новина

Свързани новини: