(http://e-vestnik.bg/)
Емигранти от социализма 3. От сватбата до швейцарския затвор
Продължение. Виж - Емигранти от социализма 2. - От ресторант “Гъмза” до Швейцария
“Още не беше минал месец, откакто избягахме, и се качихме с Ганчо на пежото, и отидохме да видим Париж. Кракът ми още не беше оздравял, ама вече ходех с бастунче. Снимахме се пред Айфеловата кула и пратихме снимки във Варна на приятели. Сигурно са се шашнали - тия кога избягаха, са си викали, кога кола си купиха и чак до Париж стигнаха… Колко ли хора съм подлудил с тия снимки и съм ги накарал да бягат през граница, колко ли са влезли в затвора заради това…
Докато живеехме в приюта на “Армията на спасението” веднъж-два пъти дойде да ни види една българка от Лозана, богата жена, вдовица. Казваше г-жа Блументалер. Видяхме й се свестни с Ганчо и ни съжали, предложи ни да отидем да живеем у тях - на тавана. Бащата на тази жена беше българин, архитект, швейцарски гражданин, а майка й - французойка. Имаха голяма къща с градина. Бeше ни прибрала временно, не ни искаше наем. Ганчо работеше, а моят крак се беше усложнил, аз ходех на електромасажи, нагревки, терапии. На мен г-жа Блументалер ми казваше: “Христо, ти си болен. В двора има една самостоятелна къщичка за градинар, ще те пусна там да живееш и като оздравееш и си намериш работа, пак няма да ми плащаш наем. Само да се грижиш за градината”. Но Ганчо като разбра за нашите уговорки, май нещо я подучи, че съм пияница, че не съм човек, на който може да се разчита. И когато стана неудобно и дойде време да си отиваме, той остана в къщичката, която тя беше обещала на мен.
Така пътищата ни с Ганчо се разделиха. Той започна работа в гараж “Сило”, специализиран за “Рено” и там се запозна с оня поляк, Горички, с когото после откраднаха трупа на Чарли Чаплин. Чувах от няколко места, че освен работата им в гаража, двамата са се сприятелили и се увлекли да изкупуват стари брички, да ги поизчукат, боядисат и след това да намерят някой емигрант или гастарбайтер им ги продават …
Видяхме се с Ганчо около Коледа 1971 г., той още живееше в градинарската къщичка. Пихме българска ракия. Аз го бях научил да кара пежото и понеже ми беше омръзнало постоянно да поправям, тогава му го оставих. Той ми каза, че като припечели малко, ще ми даде 500 франка, но тая работа така си и остана. Ганчо нямаше книжка, нямаше и пари да ходи на курсове, и взе да кара на риск. По-късно ми казаха, че си извадил книжка.
Щом ми заздравя кракът, отначало и аз работех в един гараж, собственост на испанеца Аседо (б. а. - под гараж се разбира автосервиз, каквито има много в крайните квартали на Лозана). Там понаучих добре френски и главно техническите термини, коя част на колата как се казва. Един друг техник - мароканецът Хаким, ми показа за първи път как се завърта колянов вал на 12 цилиндров двигател - такава машина не можеше да се види тогава в България. Работехме по 9 часа на ден, като испанецът ни плащаше по 6,50 франка на час. В петък се брояха само 7 часа, а два часа - за цялостно почистване и излъскване на гаража със специални химикали - те не се плащаха. Изкарвах към 300 франка на седмица, като половината от тях давах в хотелчето, където живеех. Всичко друго - за храна и цигари. Ослушвах се да си намеря нещо по-добре платено, ...
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2011/08/25