Икономическите лидери се боят от политическа парализа

Директорите на Федералния резерв на САЩ, Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие увеличиха натиска върху политическите лидери от двете страни на Атлантика да се сбогуват с инерцията и да се заемат с належащите икономически проблеми.
Ако политиците пренебрегнат молбите им, включително недвусмисления призив на шефа на Международния валутен фонд Кристин Лагард „да действат сега“, забавянето на световния ръст и дълговите проблеми в Европа може да прераснат в още по-дълбока криза, предупредиха висши валутни експерти и икономисти на годишната среща на икономическите лидери.
„Надявам се да се вслушат в призивите“, сподели управителят на централната банка на Израел Стенли Фишър.
Притесненията за политическия застой бяха също сред основните теми на годишната среща на отговорните за финансовата политика лица в Jackson Lake Lodge в националния парк „Гранд Тетън“ в щата Уайоминг.
„Трябва да призная, че управленските политики в момента не се намират в най-блестящата си форма нито в Европа, нито в Съединените щати, сподели пред Ройтерс Анхел Гурия, който ръководи многонационалната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Сигналите, които получаваме в резултат от краткосрочните дискусии, са, че „не можем да се споразумеем за часа дори ако имаме огромен часовник, който ни го показва.“
В Съединените щати политическата безизходица попречи на опитите да се овладеят огромните бюджетни дефицити, които докараха страната до ръба на просрочване на дълга и струваха на САЩ понижаването на кредитния им рейтинг ААА от Standard & Poor's.

Кой трябва да плати?

В Европа лидерите спорят за това, кой трябва да плати за кризата със суверенните задължения в еврозоната, която има съгласуван режим за парична политика, но чиито държави членки следват свои собствени бюджетни политики.
Лагард, чиято поява в събота дойде след късна промяна в графика и отрази усещането за спешността на момента, се изказа сурово срещу твърде бързото намаляване на разходите, докато държавите се опитват да овладеят дългосрочните си бюджетни дефицити.
И съвсем не беше сама в тази си оценка.
Федералният резерв понижи лихвените проценти почти до нулеви нива и купи американски суверенни облигации на стойност $2,3 трлн. в опит да стимулира възстановяването. При положение че паричната политика е обтегната до краен предел, в момента ключът се крие във фискалната политика, намекна председателят на резерва Бен Бернанке.
„Макар че проблемът с фискалната стабилност чака спешно решение, финансовите лидери не бива да пренебрегват нестабилността на сегашното икономическо възстановяване вследствие на липсата на сигурност, заяви той в петък. За щастие двете цели за постигане на фискална устойчивост (която е резултат от въведените отговорни политики в дългосрочен план) и за избягване на фискалните пречки пред настоящото възстановяване, не са несъвместими.“
Бернанке допълни, че борбата с дългосрочната безработица в Съединените щати трябва да бъде основен приоритет, и призова правителството на САЩ да изгради здрава основа под срутващия се жилищен пазар – забележки, които Лагард убедително повтори в събота.
В интервю за „Ройтерс инсайдър“ деканът на престижния Бизнес колеж на Университета Колумбия Глен Хъбард сподели, че речта на Бернанке е била „стрелата, изстреляна от правителството: „Хора, не възлагайте всичките си надежди на Федералния резерв, имате работа за вършене.“ И добави: „Фед просто казва: „Наблюдаваме ситуацията много внимателно, но не можем да насърчим правителството и двете партии да действат съвместно и да приемат пакет за дългосрочно фискално укрепване, а след това вероятно и краткосрочни стимули.“
Призивите на световния елит за разумна икономическа политика може да дадат политическо рамо на американския президент Барак Обама, който влиза в тежка битка за преизбирането му догодина на фона на американската безработица, надхвърляща 9%.
Обама подготвя реч, която ще произнесе след Деня на труда на 5 септември и в която се очаква да изложи предложенията си за стимулиране на заетостта. Той потърси подкрепа и от други световни лидери. В събота Обама разговаря с германския канцлер Ангела Меркел и от Белия дом съобщиха, че двамата лидери са обещали да предприемат действия за стабилизиране на световното възстановяване, което в момента изглежда застрашено. Ден по-рано Обама призова Лагард да обсъди с него фискалната политика. Те постигнаха съгласие, че световната икономика се нуждае от още мерки за стимулиране на ръста.
Потенциалните съперници на Обама в президентската надпревара, сред които е водещият кандидат на републиканците Мит Ромни, неколкократно го обвиниха, че следваните от него политики са попречили на растежа.
Американската икономика отбеляза ръст под 1% през първата половина на годината и тепърва се очаква да се върне към темпото отпреди рецесията.

Контрол над европейските банки

Най-голямата заплаха за Европа е разпространяването на кризата със суверенните задължения. По-богатите държави от еврозоната, сред които най-силна е Германия, дадоха да се разбере, че не са особено склонни да плащат сметките на държавите от затрупаната с дългове периферия на паричното обединение.
Миналия месец стрес тестовете показаха степента, в която европейските банки са изложени на риск от гръцкия дълг и дълга на други нестабилни правителства от еврозоната, на които кредиторите не са склонни да отпускат заеми.
Лагард и президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише заявиха, че стабилизирането на балансите на европейските банки е от жизнена важност.
„Макар че е ясно какви политики са необходими, несигурността на политическите ръководства на Европа и Съединените щати относно посоката създава сериозни рискове“, заяви Есвар Прасад, професор от Университета Корнел.
„Постигането на политически баланс е само по себе си сложна задача. Когато добавим и елемент на несигурност, усилията стават още по-трудни“, добави Прасад.

Прочети цялата новина

Свързани новини: