Всички правят всичко за болните и изоставените

Бездомните младежи Светослав Мекиков и Георги Иванов, за които „Класа“ писа в броя от 17 август, вече не са бездомни – по сигнал на вестника дирекция „Социално подпомагане“, Оборище, ги настани във Временния социален дом в община Илинден. Момчетата ще останат там три месеца, а после ще трябва отново да търсят подслон. Добре е, че имат реновирана стая, покрив над главите си и баня. Сега им се налага сериозно да си търсят работа, за да се препитават. Защото шивашкото предприятие, което им подаде ръка, вече не може да им помага. Оказва се, че Светослав и Георги не могат да шият, няма и перспектива да се научат. Макар че Георги има свидетелство за професионална квалификация по специалността „Дамско облекло“, издадено от СУПЦ „Княз Борис I”, а Светослав учи там същата специалност. Ръководители и работници от предприятието им помагат материално от съжаление, което правят и журналистите от „Класа“.
Всичко това стана ясно и от репортажа, излъчен в „Тази сутрин“ по bTV.
Междувременно в редакцията получихме гневно опровержение от СУПЦ „Княз Борис I”, където не са съгласни с нашата публикация. „За обучаващите се младежи с интелектуална недостатъчност, навършили 16 години, се грижи квалифициран персонал от учители, възпитатели, специалисти, администрация и обслужващ персонал, се казва в опровержението. Известна ни е съдбата на бившите възпитаници от центъра, защото поддържаме контакти, като се отзоваваме с конкретни решения при възникнали за тях проблеми. Светослав Мекиков е разубеждаван да не прекратява обучението си и да не напуска пансиона, където атмосферата е уютна, спокойна, доближаваща се до семейната среда. Той категорично отказа да остане , подаде саморъчно написана молба и заяви, че има къде да живее. Завършилият Георги Иванов може да изпълнява несложни шивашки операции и е получил знания да работи на шевни машини, с които училището разполага. Георги Иванов бе настанен в защитено жилище и му бе осигурена работа по специалността в шивашка фирма в непосредствена близост до жилището му, с активното съдействие и помощ лично от г-жа Капка Георгиева, директор на СУПЦ. Голяма част от колектива сме дългогодишни служители и работници в СУПЦ. Познаваме начина и стила на работа на директора Капка Георгиева и опровергаваме твърдението, че някой курсист е принуждаван да върши каквото и да било против волята си. Всички наши действия са прозрачни, безкористни, толерантни, компромисни в полза на младежите и девойките, с насоченост към обучението и възпитанието им за пълноценна реализация и интеграция в обществото“. И следват подписите – 27 на брой, от учител до охрана, чистач и работник кухня.
Значи всички правят всичко за доброто на Светослав и Георги. Всички работят за светлото им бъдеще. За пълноценната им интеграция в обществото. А Светослав и Георги са лоши хора, които не искат да живеят в уютна и спокойна атмосфера, близка до семейната среда. Те са си виновни, че ходят гладни и некъпани по софийските улици. Че не са придобили никакви професионални умения, за да си вадят хляба с честен труд. Че няма за тях нито постоянен подслон, нито що годе сигурна работа. Какво им остава? Да просят милостиня от състрадателни хора, или да започнат да крадат?! И да влязат в регистрите на криминалния контингент.
Всичко това прилича на омагьосан кръг, от който изход няма. Но все пак някой трябва да потърси изхода. И да го намери. В много страни вече са го направили. Например в Испания. Там младежите с лека умствена изостаналост и дори със синдром на Даун учат в общообразотателните училища. И никой не се чуди на тяхното присъствие там. Ако нямат семейства, се настаняват с предимство в защитени и общински жилища, където за тях се грижат социални работници. Те са техните семейства, техните съветници и попечители. . На изоставените и умствено изостаналите задължително им се осигурява работа в колектив, където всички ги приемат дружелюбно и приятелски. Много често те работят дори в общинските администрации – разнасят папки по етажите, почистват, озеленяват, купуват кафе. Никой не ги гони на улицата и не им внушава, че са некадърни, ненужни и лоши хора, че тежат на обществото. Защото за зрелостта на едно общество се съди и по отношението му към безпризорните, отхвърлените, болните.

Прочети цялата новина

Свързани новини: