Демокрацията донесе прогрес в тоалетните. Осирането като национална черта

Колежката Нели Томова е описала нерадостното положение с тоалетните в София. То е такова не само в София, но навсякъде из страната. Но не е толкова тежко, колкото беше при комунизма.
Колежката е млада и не знае какво беше тогава. На нея сегашното състояние й се струва ужасно, а какво ли щеше да изпита, ако с машина на времето се пренесе в онези славни времена на развития социализъм.

Като тръгнеш на път с кола, сегашните просторни бензиностанции с магазини, витрини и с почистени тоалетни и писоари с ароматизатори, ги нямаше. Всичко беше „Петрол” - едни типови бензиностанции, открити, без козирка (тези с навес бяха изключение) и отзад имаше тоалетна. Тоалетна силно казано. Порутено помещение, осрано още от вратата, пред нея и около нея. Сякаш никой никога не го е чистил. Тогава беше мода облекчаващите се да стъпват с крака на тоалетната чиния, вместо да сядат. Поради което капаците върху чинията бяха мръсни, кални и счупени, ако въобще бяха оцелели. Сякаш народът си беше свикнал на онази турска тоалетна, която така вбеси националистите, като видяха България изобразена като такава.
Тогава дори имаше бензиностанции въобще без тоалетни и горичките край пътищата бяха пълни с изненади.

Тогава по ресторантите на „Балкантурист” имаше една лелка, която прибираше стотинки. Но само в по-представителните. В останалите цареше всеобщата соц безстопанственост. Градските тоалетни бяха по-малко от сега. Сега има поне и заведения, където можеш да влезеш, има и кабинки. Тогава имаше тук там през 1-2 километра, и бяха мръсни клоаки. Сега тук-там взимат по 50 ст. да ти дадат тоалетна хартия. Това тогава беше несъществуващ лукс. Вечер не се влизаше в тях - счупени лампи, пълна тъмнина. В София на някои места хулигани ги чупеха нарочно, за да нападат на тъмно хомосексуалистите, които се събираха по тоалетните. (Къде другаде да се събират? Нямаше като сега гей заведения).

Но най-странното бяха ведомствените клозети. Пишещият тези редове още не може да се начуди защо например клозетите в Българската национална телевизия, такова представително място, бяха такива окаяни, мръсни и смрадливи. Организацията ли нещо не беше наред, що ли… Сега, като иде човек там, има забележителен прогрес. Чудно - демокрацията ли трябваше да дойде, за да изчистят клозетите?

И дори с тоалетните по селата има прогрес. Дворните селски тоалетни са все още сериозен дял от бита. Но в много села прокарват канализация. Народната власт не можа, заради по-важни дела, но сега има разни фондове. Вярно, крадат от тях, но и правят нещо, което навремето не е правено.

Националната тенденция към осиране, колкото и да е отслабена, все още съществува. Тя издава народопсихологически особености. Навремето, по повод мой репортаж за тоалетните, Радой Ралин ми каза - „Знаеш ли защо българинът в селската тоалетна, не цели дупката, ами се изхожда отстрани? Защото иска да види резултата”.
Голям шегобиец беше Радой. Но с шегите си казваше истини.

Прочети цялата новина

Свързани новини: