Имаме новина: Борисов няма да е президент!

Бойко Борисов не се кандидатира за президент, макар косвено да става ясно сега, че много му се е искало. Това е новината, закодирана в първите публични изяви на самия Борисов и (на вече самия- не подлежащ на уволнение от началника си) Плевнелиев.

Борисов явно е обмислял да се катапултира и сега твърди, че „гроздето е кисело“- не го интересувал постът. Ако е така, защо е предлагал на Росен Плевнелиев да става министър-председател, както научаваме днес? Нима се е канил насред мандата да се върне в пожарната или на златна карета в каратето? Щом е обмислял друг да го замести на премиерския пост, значи е гледал нагоре към единствения възможен по възходяща линия пост, който му липсва в колекцията. Много е искал, но нещо го е възпряло…

Освен това в предаването „На четири очи“ той сподели пред хиляди пъти по толкова очи, че много пъти е искал да подаде оставка. Някой вярва ли, че би го направил без да си е подсигурил компенсация, каквато би могла да бъде само церемониалната, но престижна длъжност на президента?

Не бива да се връзваме толкова лесно, защото всичко се връзва по тази логика, но се къса някъде причинно-следствената връзка. Нещо по силно от мерака му е попречило да осъществи мечтата си за венец от президентски тръни на морното чело. И най-вероятно това е чувството му за оцеляване в политическата джунгла, която би оставал зад гърба си, контролирана в момента от него. А това е негласно признание за опасностите, които е надробил за себе си по пътя нагоре и за страха от хлъзгането надолу.

И друг парадоксален (на пръв поглед) извод може да се направи от разкритията с днешна дата, според които Борисов е предлагал всевъзможни постове на Плевнелиев. Оставям настрана изкушението да го заподозра в завист към растящата популярност на министъра. Това е прекалено проста сюжетна линия, за да бъде вярна. По-скоро излиза друго: не Борисов е нужен на Плевнелиев с неговия успешен бизнес, отлично материално и финансово състояние, както и завиден статус на щастлив семеен мъж с трима наследника, а обратното: Борисов черпи ползи от позитивите, които му носи успешният технократ. Ако това е „протеже“, дай Боже повече такива във всяка партия, но, както се видя, не се виждат!

Има и трето, подсъзнателно ниво, което подсказва какво става в кървящата душа на „силния човек“- това е слабостта му да се шегува издайнически. Не друго, а президентския пост след пет години си пожела в сюблимния момент на номинирането на Плевнелиев. После уточни, че се е пошегувал. Ако бях Алберто Моравия бих допълнил нещо от света на еротиката за помислите на бащата на младоженеца при вида на апетитната булка. Не е да не се случвало в живота, а в средновековието на Европа дори е било норма за правата на феодала над крепостните му.

Колкото до самия Росен Плевнелиев, ако бъде избран, предстои му да покаже, дали от строител на магистрали може да стане Строител на съвременна България. В това отношение има едно голямо предимство пред несъстоялата се кандидатура на Борисов , който щеше да се съизмерва с Георги Първанов в спомените за детство със скъсани гуменки и неспособността да общува със света на никакъв език, освен на руски. На такава база Плевнелиев и нищо да не прави, само да разговаря учтиво със световните лидери на техния език, пак е осъден на успех.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: