Да дадем шанс на Карл Маркс да спаси глобалната икономика

На държавниците, неспособни да си обяснят лавината от финансова паника, протести и останалите злини, сполетели света напоследък, препоръчвам да се запознаят с труда на отдавна покойния икономист Карл Маркс, пише Джордж Магнъс. Колкото по-рано осъзнаят, че сме изправени пред невиждана криза на капитализма, толкова по-подготвени ще са за преодоляването й.
Духът на Маркс, чиито тленни останки се намират в гробище близо до жилището ми в Северен Лондон, възкръсна след появата на финансовата криза и последвалия я икономически спад. Анализът на проницателния философ за капитализма имаше много недостатъци, но съвременната глобална икономика обезпокоително напомня на предречените от него условия.
Спомнете си прогнозата му за това, как ще се прояви изконният конфликт между капитала и труда. Стремежът на компаниите към печалба и висока производителност ще свива необходимостта им от работна ръка, създавайки „промишлена запасна армия“ от бедни и безработни: „Следователно натрупването на богатство в единия полюс е едновременно натрупване на бедност“, се посочва в „Капиталът“.
Описаният от Маркс процес се наблюдава в целия развит свят, особено в САЩ. Усилията на компаниите да редуцират разходите и да избегнат назначаването на служители вдигна корпоративните печалби като дял от брутния вътрешен продукт до най-високото им равнище за последните шест десетилетия, докато безработицата си остава 9,1%, а реалните заплати са в застой.
Неравенството на доходите в САЩ по някои изчисления е близо до най-високото си ниво от 20-те години насам. Преди 2008 г. проблемът бе маскиран от фактори като достъпното кредитиране, което позволи на бедни домакинства да водят по-разточителен живот. Сега проблемът е, че трябва да си понесат последиците.

Парадоксът на свръхпроизводството

Маркс изтъква парадокса на свръхпроизводството и недостатъчното потребление – колкото повече хора изпадат в бедност, толкова по-трудно ще им е да си купуват всички стоки и услуги, произвеждани от компаниите. Когато дадена фирма свие разходите си, за да подпомогне доходите си, това е добър ход, но когато всички го правят, разклащат формирането на дохода и ефективното търсене, на които разчитат за доходи и печалби.
И този проблем присъства в съвременните развити страни. Разполагаме със сериозен производствен капацитет, но сред социалните категории със средни и ниски доходи цари дълбока финансова несигурност, а оттам и потреблението им непрестанно отслабва. Резултатът е видим в САЩ, където строителството на нови жилища и автомобилните продажби остават съответно с около 75% и 30% под върховите си равнища от 2006 г.
„Причината за всички реални кризи винаги е била бедността и ограниченото потребление на масите“, пише Маркс в „Капиталът“.
Как наистина да подходим към кризата? За да върнат духа на Маркс обратно в кутията, държавните и корпоративните лидери трябва да поставят заетостта на първо място в икономическия си дневен ред и да обмислят други нетрадиционни мерки. Кризата не е временна и определено няма да бъде излекувана от идеологическата страст към правителствени икономии.
Ето петте опорни принципа на една възможна стратегия, чието време, за съжаление, все още не е настъпило.
Първо, трябва да поддържаме съвкупно търсене и ръст на доходите или рискуваме да попаднем в дългов капан със сериозни социални последици. Правителствата, които не са застрашени непосредствено от дългова криза (включително САЩ, Германия и Великобритания), са длъжни да превърнат разкриването на работни места в лакмус на политиката си. В САЩ съотношението заетост/население е в сегашното си незавидно състояние още от 80-те години насам. Мерките за непълна заетост на работната ръка са задвижени на рекордна скорост почти навсякъде. Смъкването на удържаните от работодателите вноски за социално осигуряване и създаването на фискални стимули, насърчаващи компаниите да наемат повече хора и да инвестират, е добро начало.
Второ, за да бъде смъкнато дълговото бреме на домакинствата, новите стъпки трябва да позволят на онези от тях, които отговарят на изискванията, да преструктурират ипотечните си задължения или да се възползват от опростяване на част от дълговете срещу бъдещи плащания към кредиторите при настъпване на каквото и да било поскъпване на жилищата им.
Трето, за да подобрят функционалността на кредитната система, добре капитализираните и структурирани банки трябва да получат временно облекчаване на изискванията за капиталова адекватност, за да се опитат да отворят кредитирането си най-вече към малките компании. Правителствата и централните банки могат да отделят директно средства или индиректно да финансират национални инвестиционни или инфраструктурни програми.
Четвърто, за да облекчат суверенните задължения в еврозоната, европейските кредитори трябва да удължат действието на занижените лихвени проценти и по-дългия период на разплащане, предложен наскоро на Гърция. След като съвместно гарантираните еврооблигации очевидно изглеждат твърде голяма и смела крачка, Германия трябва да подкрепи спешната рекапитализация на банките, за да съдейства за абсорбирането на неизбежните загуби чрез подсиления Европейски фонд за финансова стабилност – задължително условие за справяне поне с кризата на фондовия пазар.

Изграждане на защити

За да изградят защити срещу рисковете от дефлация и стагнация, централните банки са длъжни да предприемат нещо повече от програми за изкупуване на облигации и да поставят ясна цел за икономически растеж. Това ще позволи период на малко по-висока инфлация, която може да тласне коригираните спрямо инфлацията лихвени проценти доста под нулата, като така улесни свиването на дълговото бреме.
Не можем да знаем как ще се развият тези предложения, нито пък какви странични последици биха възникнали от тях. Сегашната политика обаче също е неприемлива. Тя може да превърне САЩ в по-нестабилна версия на Япония и да натовари еврозоната с неизвестни политически последици. До 2013 г. кризата на западния капитализъм може вече да се е разпространила до Китай, но това е друга тема.

Прочети цялата новина

Свързани новини: