09/06/11 08:56
(http://e-vestnik.bg/)

Как празнуват у нас рождения ден на Живков и смъртния ден на Георги Марков

На рождения си ден Тодор Живков поздравява готвача си на тържеството в резиденция Бояна. Снимка: личен архив на Йордан Стоичков

Всъщност на 7 септември годишнините са три – третата е на великата добруджанска епопея на българската армия и връщането на Добруджа с победен бой –  премълчавана, за да не обидим Русия! А Николай Втори пътува чак от Петербург до Букурещ, за да поздрави румънците затова, че са ни отнели Добруджа… Робите и васалите имат често избирателна памет, диктувана от моментен интерес и неуправляема алчност. Бойната слава, патриотизма и пролятата българска кръв са по-маловажни от злачната сянка на Русия, под която живуркаха. А става дума за елементарна почит пред предците ни. Едва ли ще я видим и тази година, ако изключим късните предавания на военния канал и спорадичните публикации на донкихотовски медии. Та, заедно с редовете си за годишнината от гибелта на писателя Георги Марков, ще сваля шапка и пред тези воини на България, за които жадната за сензации и пари съвременна българска преса ще «забрави» с широко затворени очи. Съдбата на българските колоси е да бъдат лазени от плъхове и загърбвани от духовни пигмеи. Но от това славата на конницата на генерал Иван Колев и Ловчанския полк, както и мълчаливата саможертва 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полкове, разбили руските войски, няма да станат по-маловажни.

- На 7 септември руският корпус от 40 000 човека, е обърнат в бягство и преследван от кавалеристите на ген.Колев. Шест хидяди преследват четиридесет хиляди. Но една трета от бойците на Врачанския и Козлодуйския полк остават завинаги пред стените на Добрич. Бог да ги благослови и поклон пред паметта им!
- На 7 септември преди 33 години, в Лондон, на моста Ватерлоо над Темза, беше извършен атентат срещу един от най-големите ни съвременни писатели, отдал таланта си на публицистиката, с една едничка цел – да извика, че царят е гол и надеждата робите да го чуят.
Опитваше се да измие поне малко срама и на нас – интелектуалци от вмирисани на лъжа редакции и художествени ателиета, театрали и кинотворци, университетски преподаватели и словесни жонгльори, обесили се отдавна на скудоумието си, произведени приживе в гении посредственици и обрасли в привилегии духовни слепци.
Писателят беше Георги Марков, а царят,който трябваше да получи главата му за рождения си ден – 7 септември – Тодор Живков, диктаторът, отдал заповедта за неговото “физическо отстраняване”. Нещо, което и Хитлер не си е позволявал (например много лесно можеше да ликвидира живеещият в Швейцария негов критик Томас Ман). Както се досещате другата годишнина, която споменах в заглавитето е на Тодор Живков  – кръгла стогодишнина. И ако искате да разберете колко сме израсли като народ, колко живеем в демокрация и колко сме по-различни от героите във Вазовата повест “Чичовци”, и имаме ли нещо общо с другите европейски народи, сравнете двете годишнини и ще си отговорите на много въпроси, а най-вече как се чества жертва и как се чества убиец в България.

Една от последните снимки на Тодор Живков на власт и в добро настроение през 1989 г. Снимка: архив на Владимир Гаджев

Партията, която няма нищо общо с БКП до обяд, а след обяд се оказва, че това не е вярно (когато стане дума за тояга не е наследница, но за баницата е пряк наследник), ще натовари няколко автобуса и ще ги извози до родното село на убиеца, пораснало в град, заради него. Речите, които ще звучат сме ги слушали - текущо озъбване на управляващите и закани за светли бъднини, когато пак дойдат на власт. Ще се напомни за ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване