Проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН: За две години и половина граждани и фирми са изнесли навън €2,5 млрд.

- Проф. Минасян, как си обяснявате факта, че статистиката ревизира данните за растеж на БВП през второто тримесечие на 2011 г. от 1,9% на 2%, а в същото време износът намалява с 1,3% и заетостта спада с 3,5 на сто?
- Единствените хора, които могат да отговорят най-добре на този въпрос, са от статистиката. За нас остава да правим само аналитични оценки и догадки. В НСИ оперират с първичната информация и нейната обработка. Видимо е, че има елемент на презапасяване от статистиката при предварителната информация, защото е много по-добре да коригираш в посока нагоре, отколкото надолу. Сега статистиката показва 2,2% прираст на БВП за второто тримесечие на тази година спрямо миналата година, което изглежда прекрасно и би трябвало да ни удовлетворява. Въпросът тук е дали това е възможно най-добрият ръст на БВП. Трябва да подчертая, че инвестициите в последните 3 години намаляват. Ако погледнем данните на статистиката за това време, всяко тримесечие спрямо предходното, спадът на инвестициите е в порядъка на 15%-17%, което е много неприятно. Сега националната статистика отчита спад от 9,1%, което звучи много тревожно за нашата икономика.

- Откъде идва тази тревога? Както наскоро припомни финансовият министър Симеон Дянков, в България данъците са най-ниски в цяла Европа, а това би трябвало да привлича повече инвестиции у нас?
- Преди имахме високо равнище на инвестиции от порядъка на 37% - 38% норма на натрупване, които бяха насочени предимно в строителството и във всички тези бетонни джунгли, „изникнали“ в нашата страна. Това са високи инвестиции, които сега са замразени и не дават никакъв продукт. Средствата, с които те са построени, са т. нар. лесни пари, които се влагат там, където са необходими минимални усилия. Съвсем друго е, ако инвестираш в производство, защото трябва да имаш определени технологични познания, да следиш промените, появата на нови продукти и т.н. Всичко това е изморително и изисква специфични познания. Сега нормата на натрупване спадна на годишна основа на 23%-24%, което е едва ли не санитарен минимум за икономиката на нашата страна. Въпросът е защо няма инвестиции. Тук трябва да погледнем презграничното движение на капитали. Нека да припомня – от 2009 г. досега, т.е. за 2 години и половина, страната напускат нетно по около 1,6 млрд.евро.

- Що за пари са това и кой ги изнася?
- Нашата първосигнална реакция е, че тези пари се изнасят от чужденците. В действителност обаче истината е коренно различна. За тези 30 месеца резиденти, т.е. български граждани и фирми, изнасят 2,5 млрд. евро, което средно за година означава по 1 млрд. евро. Какви са тези пари? Половината са портфейлни инвестиции, а другата половина е във вид на депозити. Това означава, че граждани и предприятия предпочитат да държат парите си не в български банки, а да ги изнасят в чужбина.

- Какви са портфейлните инвестиции?
- Правят ги основно институционални фондове – пенсионни, застрахователни организации, които са натрупали пари и търсят начини да ги инвестират. Това са портфейлни инвестиции в държавни ценни книжа в страните от ЕС. Това е едната причина, а втората е, че инвеститорите нямат доверие в това, което се случва в България.

- Едва ли може да се каже, че те не могат да инвестират в България. Нали има възможност да влагат в държавни ценни книжа?
- Така е, но финансовото министерство се придържа в силно рестриктивна политика в това отношение и ограничава обема на емитираните държавни ценни книжа. Показателно е, че за всички емисии през последните 2,5 г., търсенето е надвишавало предлагането около три пъти. Това означава, че има пари в тези инвестиционни фондове и те търсят къде да инвестират, но няма къде, защото Министерството на финансите казва: „Аз нямам нужда от тези пари.“ Като правило тези пари трябва да бъдат инвестирани в слаборискови инструменти т.е. да не бъдат влагани в акции, чието колебание на котировките е силно волатилно, а в по-сигурни ценни книжа. Затова те инвестират в тези икономики, които казват: „Да, ние имаме нужда от тези пари.“

- Кои са тези икономики?
- Това са икономиките в ЕС с по-голям бюджетен дефицит и по-голям държавен дълг. Нямам предвид Гърция, но примерно Франция поддържа бюджетен дефицит от около 6%, Белгия и Холандия също имат висок ръст на дефицит, да не говорим за Италия и Испания. Нашите инвеститори влагат парите си там и тези държави използват парите, като ги влагат в развитието на икономиката си. Тук стигаме до основния принцип на избор на конкретна политика. Ние не сме самостоятелна страна т.е. независима и суверенна, а сме членки на една общност. Нека да го нарека – на едно стадо. Нашето стадо е Европейският съюз и в такива случаи най-доброто е да сме в средата на стадото, а не в края, независимо дали е изоставане или изпреварване на останалите. Можем да си представим един хипотетичен случай, когато дадена група хора имат ограничени запаси от храна и приемат правилото, всеки да консумира по килограм храна на ден. Но примерно, болшинството от хората не се придържат към правилото и консумират по 1,2 -1,3 кг храна. Тогава въпросът е дали си заслужава един отделен човек да се придържа към правилото за 1 кг, защото след време цялата храна ще свърши и общността ще си намери друго количество. Както се казва – който е ял – ял, но този, който се е придържал към правилото, е ограничил по някакъв начин растежа си. Нещо подобно има и при парите и условията, които битуват в ЕС. Тези пари не се използват в нашата страна, защото се придържаме към рестриктивна фискална политика, а банките по едни или други съображения, отказват да ги приемат. Единствено Българска банка за развитие през миналата година емитира две петгодишни облигационни емисии по 20 млн. евро, което общо взето е капка в морета. Нито една друга институция в България не е емитирала такива облигационни емисии. Тези институционални инвеститори събират пари и тъй като няма къде да ги инвестират тук, изнасят ги в чужбина.

- А кои са резидентите, които изнасят пари от България във вид на валута?
- Това са хора и институции, които преценяват, че влагането на техните пари в българската банкова система, е рисково и затова предпочитат да ги държат в чужбина. Това е ясен сигнал за управленския ни елит за процесите в страната. По време на избори има едно нещо, с което целият народ гласува - парите. Управлението на собствените пари е индикатор доколко гражданите одобряват или не това , което става в страната. Ще си позволя да дам пример с 1996-1997 г., когато всеки излишен лев обръщахме в долари, защото не вярвахме в това, което се случва у нас. Сега се получава нещо подобно – около 1 млрд. евро на година се изнасят от резиденти във вид на депозити и това е сериозен сигнал за макроикономическото управление.

- Но в България има стабилна банкова система и това се потвърждава и от международните рейтингови агенции.
- При търговските банки обаче има смущаващи неща по отношение на поддържане на финансови ресурси в страната. Ако погледнем паричния им отчет, ще видим, че за първите седем месеца депозитите на търговските банки в чужбина нарастват с 2,5 млрд. лв., а депозитите на нерезиденти намаляват с 1 млрд.лв. Има депозити на български банки, които официално се поддържат в чужбина, и в това няма нищо незаконно. Има и пари на нерезиденти, които се поддържат в българската банкова система. Тук се наблюдава изнасяне и по двата канала. Първо, търговските банки предпочитат да изнасят пари и да ги поддържат извън страната. Ще дам пример и за второто изнасяне - през ноември 2008 г. около 19 млрд. лв. бяха парите на нерезиденти в нашите банки, а сега са намалели до около 13 млрд. лв. Значи за първите 7 месеца на 2011 г. имаме около 1 млрд лв. изтичане и този процес се ускорява. Това е информацията от платежния баланс и там не се казва кои са тези нерезиденти. В крайна сметка тава, което става у нас, не е отражение на световната финансова криза, а може да се нарече типично българска финансово-икономическа криза. Такива кризи в света обикновено стартират с изтеглянето на пари на нерезиденти, които се поддържат в страната. Нашата действителност е точно обратната – резиденти изнасят парите си в чужбина и въпросът е докъде ще ни доведе това.

- Но пък в страната идват пари от структурните фондове на ЕС.
- За периода от 2007 до 2013 г. за България са предвидени 6,8 млрд. евро за структурните фондове и около 5 млрд. евро за агрофондовете. В платежния баланс на страната се описва презграничното движение на финансови ресурси, свързани с европейските фондове. Те са два вида – едното е във вид на текущи разплащания, а другото във вид на капитал, изискващ участие на държавата. От 2007 до първото полугодие на 2011 г. са постъпили около 2,5 млрд. евро, а остават неусвоени около 5 млрд. евро, което е около 3,5% БВП годишно. Ако бяхме усвоили тези пари, темповете на прираст на БВП годишно биха били около 3-5% по-високи. Така че, като се радваме на 2% ръст на БВП, трябва да сме наясно, че сме загубили близо 5% прираст от неусвоените европейски фондове и това е цената на некадърността на нашата администрация.

Прочети цялата новина

Свързани новини: