10 години от 9/11: Шансът, който го нямаше

Русия и САЩ видяха общата заплаха, но така и не намериха общ подход в борбата с нея, смята руският политолог Фьодор Лукянов. След терористичните атаки срещу Ню Йорк и Вашингтон руският президент Владимир Путин първи от световните лидери позвъни на своя американски колега Джордж Буш, за да му изрази подкрепа и солидарност. Някои бяха учудени, други започнаха да търсят скрит смисъл, но почти всички бяха единодушни, че случилото се дава шанс за качествена промяна на руско-американските отношения. След още няколко години също толкова обща беше гледната точка, че шансът е пропуснат. Но съществуваше ли той в действителност? През есента на 2001 г. се появи усещането, че заплахата от тероризма, еднакво опасна за всички, е способна да измести историческите, геополитическите, идеологическите противоречия. Русия водеше кръвопролитна война в Чечения, излагайки се на жесток натиск от Запада, и разчиташе, че САЩ по друг начин ще погледнат на чеченската нелегална съпротива. По принцип, така и стана. Макар че и двойният стандарт също остана, след 11 септември моралната подкрепа на Запада за "борците за свобода" вече не се върна на нивото от 90-те години на ХХ век. Не е изключено това да беше допълнителният фактор, който позволи на Русия да удържи военна победа в Чечения. Но с изключение на този конкретен аспект септември 2001 г. не сближи, а и не можеше да сближи Русия и Америка. Нападенията на "Ал Кайда" развързаха ръцете на САЩ. Нацията, възпитана в духа на неуязвимостта /поне на своя собствена територия/, изведнъж осъзна, че заплахата може да дойде отвсякъде. А това означава, че трябва да осигурят своята безопасност, мерките трябва да се предприемат в световен мащаб, съчетаващи социално-политическата трансформация /разпространението на демокрацията/ и удари на възмездието, желателно превантивни. С други думи, американското лидерство, за което говориха след края на Студената война, получи конкретна цел - сигурността на Америка. Всеки, който не беше готов да я сподели със САЩ, автоматически се превръщаше в помощник на очевидното зло. В края на 2001 г. - първата половина на 2002 г. Москва предприе стъпки, които разглеждаше като съществени геополитически отстъпки на Вашингтон - от сътрудничеството в Централна Азия, където се появиха американски бази, до закриването на военни обекти в Куба и Виетнам. Но насрещни действия не последваха. В стратегическите въпроси добрата воля и компромиса винаги са резултат от трудни преговори и понякога от реципрочна любезност. Освен това част от американското ръководство, преди всичко президентът, искрено смятаха, че в създалата се ситуация подкрепата за САЩ е естествена реакция на всяка нормална страна, която не изисква възнаграждение. С други думи макар да се смяташе, че съществуваше шанс за пробив в отношенията, позициите на страните всъщност бяха противоположни. Америка напълно не предвиждаше отстъпки, максимумът - обсъждане на условията, при които една или друга държава изпълняват своята роля в американската стратегия. Русия, която едва започваше да се съвзема от катаклизмите на 90-те години, търсеше пътища за повишаване на своя самостоятелен статут на международната сцена. Разликите в линиите станаха много бързо очевидни. Още от края на 2001 г. стана ясно, че даже в контекста на току-що създадената антитерористична коалиция САЩ не възнамеряват да се отказват от нищо от своя дневен ред. Администрацията обяви за излизане от договора за противоракетна отбрана /ПРО/, който винаги е бил крайъгълен камък на ядрената стратегическа стабилност. А след това всичко светна, като в калейдоскоп: Ирак, Грузия, Украйна... Във Вашингтон така и не разбраха, че все по-рязката реакция на Русия не беше "имперско оригване", а резултат от усещането, че Москва просто е "прецакана". В отговор на усилията на Путин за изграждането на нов модел на взаимоотношения Америка започна грубо да я "притиска" във всички направления – точмно така в Русия бе възприето поведението й. Мюнхенската реч от февруари 2007 г. се превърна в публично сбогуване с илюзиите от 2001 г., а кавказката война от август 2008 г. - пряка последица от този уж съществувал шанс. Разочарована от невъзможността да се договори със САЩ, Русия направи извода, че те уважават само проявата на сила. Бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет написа в мемоарите си, че широко представяното след 11 септември сътрудничество между Русия и САЩ в борбата с тероризма, така и не се е превърнало в реалност: нашите срещи с руските колеги оставаха игра на шпиони срещу шпиони. Дружбата между Русия и Америка на базата на общия враг е опит за обходен маньовър, но неуспешен. Не е случайно, че след това всичко се върна на местата си - към вечните теми, наследени от Студената война, оттук и поредното "разведряване", наречено този път "презареждане". Сега и Русия, и Америка са на кръстопът. Но в днешния свят, където не е ясно нищо, вече никой не се интересува дали има шанс те да тръгнат по един път. /БГНЕС Статия: "Шанс, которого не было" Автор: Фьодор Лукянов Вестник: Московские новости /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: