Херта Мюлер: “На тоя свят човекът е голям фазан”

09/11/11 21:35
(http://e-vestnik.bg/)

Херта Мюлер: “На тоя свят човекът е голям фазан”

Херта Мюлер с Нобелова награда за литература

Херта Мюлер, родена в Румъния (1953) немска писателка, стана лауреат на Нобелова награда за литература за 2009 г. Снимка: личен сайт

През 2009 г. Херта Мюлер получава Нобеловата награда за литература, книгите й са преведени на повече от 20 езика. Родена е през 1953 г. в немското селце Ницкидорф, Трансилвания (Румъния). Живее в Берлин от 1987. Тя пише „На тоя свят човекът е голям фазан“ (ИК “Сиела”) една година преди да напусне Румъния и да отпътува за Германия.

Изселването или по-скоро очакването на изселването е голямата тема на тази книга. През 80-те години на ХХ в., в Румъния на Чаушеску, семейство Виндиш, което е с германски произход, чака разрешение да се изсели на Запад. Докато все повече съседи – румънски германци, напускат селото, семейството продължава да чака. Животът сякаш е спрял. Едва когато дъщерята Амали се продава заради разрешението за изселване, семейството получава жадуваните документи. В сгъстени краски, с поетичен език Херта Мюлер разказва историята на една екзистенциална драма в Европа от изминалия ХХ век.

„На тоя свят човекът е голям фазан“ – така гласи една румънска поговорка, която пренася безпомощността на дивата птица с подрязани криле (и която не може да лети) върху човешката несрета и злощастие. „На тоя свят човекът е голям фазан” е изящна колекция – мозайка от фрагменти и кратки разкази с постоянни герои и сюжети, свързани помежду си. Предлагаме откъс от книгата.

Жабата

Херта Мюлер

Воденицата мълчи. Мълчат стените, мълчи и покривът. И колелата мълчат. Виндиш е натиснал електрическия ключ и е загасил лампата. Между колелата е нощ. Мракът е погълнал брашнения прах, мухите, чувалите.
На пейката пред воденицата седи нощният пазач. Спи. Устата му е отворена. Под пейката проблясват очите на кучето му. Виндиш носи чувала с ръце, крепи го на колене. Подпира го на зида на воденицата.
Кучето поглежда и се прозява. Оголва бели зъби.
Ключът се превърта в ключалката. Между пръстите на Виндиш прозвучава щракването на резето. Виндиш брои. Виндиш чува как слепоочията му пулсират и си мисли: „Моята глава е часовник.“ Прибира ключа в джоба си. Кучето лае. „Ще го навивам, докато пружината се скъса“, казва Виндиш на глас.
Нощният пазач нахлупва още по-ниско калпака на челото си. Отваря очи и се прозява. „Войник на пост“, казва той.
Виндиш се запътва към малкото езеро край воденицата. На брега стърчи копа сено. Във водата на езерцето тя се отразява като тъмно петно. Петното навлиза в дълбоката вода като фуния. Виндиш издърпва колелото си от сеното.
„В сеното има плъх“, казва нощният пазач. Виндиш чисти седалката на колелото от сламките. Хвърля ги във водата. „Видях го“, казва той, „гмурна се във водата“. Сламките плуват като коси. Завихрят се от малките водовъртежи. Тъмната фуния плува. Виндиш се вглежда в своето пътуващо отражение.
Нощният пазач рита кучето в корема. Кучето скимти. Виндиш се е втренчил във фунията и чува скимтенето изпод водата. „Нощите са дълги“, казва нощният пазач. Виндиш отстъпва на крачка от брега. Забелязва неподвижното отражение на копата сено, загърбило брега. Спокойно е. То няма нищо общо с фунията. То е светло. По-светло от нощта.
Вестникът шумоли. Нощният пазач казва: „Стомахът ми е празен.“ Разопакова хляб и сланина. В ръката му проблясва нож. Дъвчи. С острието на ножа неволно одрасква китката си.
Виндиш бута колелото до себе си. Поглежда към луната. Докато дъвчи, нощният пазач продумва: „На тоя свят човекът е голям фазан“. (На тоя свят човекът е голям фазан“ (Omul e un mare ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/11/11 21:35 http://e-vestnik.bg/12646/herta-myuler-na-toya-svyat-chovekat-e-golyam-fazan/