Избухва Септемврийското въстание

София /КРОСС/ Сутринта на 13 септември 1923 г. в град Мъглиш, а по-късно и в други райони на Старозагорско, Новозагорско и Чирпанско избухва Септемврийското въстание. До началото на следващият ден - 14 септември, почти цяла България пламва. Вдигат се на бунт повечето членове на БРП (комунисти), както и мнозина от “Оранжевата гвардия” на Стамболийски в районите на Разложко, Петричко, Пловдивско, Пазарджишко, Самоковско, Ихтиманско, Плевенско, Шуменско, Новопазарско и Грудовско. Но най-масово участие в него взема населението в северозападна България - Враца, Монтана, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина, Лом, Белоградчик, Видин. Именно там се намират и ръководители на въстанието - Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. За кратко време въстаническите сили успяват да превземат властта в много населени места. Бунтовете се дължат на много причини. Обикновенно повечето историци изтикват на преден план привнесената отвън (в случая от Москва) “революционна криза”, което според ръководителите на Коминтерна е достатъчно основание за осъществяването на “пролетарско революционно въстание”. Оставяйки настрана кухите идеологически фрази обаче, трябва да се отбележи, че България по това време изживява последиците от най-тежката национална катастрофа на Третата Българска държава - сключването на Ньойския мирен договор и свързаните с него заробващи каузи. България просто е на колене. Тя е сломена. И материално, и духовно

Прочети цялата новина

Свързани новини: