Пантеон без герои?

09/14/11 22:05
(http://e-vestnik.bg/)

Пантеон без герои?

Проф. Филип Панайотов. Снимка: Нели Томова

Българският национален пантеон днес изглежда по-пуст и празен от всякога. Едни от героите се оказаха политически непригодни, други надве-натри бяха „дегероизирани“ и „демитологизирани“, а грети станаха жертва на „деконструктивизма“ и „постмодерния дискурс“. Някои оцеляха, но опръскани с тиня и кал. Паметниците на толкова бележити българи бяха отмъкнати, нарязани на парчета и продадени като „вторични суровини“. От признателните потомци. Единствен Васил Левски остана незасегнат от пагубната ни страст всичко да очерняме и всичко да отричаме.

Но ето че дойде и неговият ред.

Неотдавна на книжовния пазар в превод от английски се появи книгата на българската историчка Мария Тодорова „Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой“ (С., 2009).Както научаваме от предговора, дългогодишният и амбициозен проект, замислен, финансиран и осъществен в чужбина, започнал като изследване на национализма, което прераснало в проучване на комунизма и посткомунизма, за да завърши накрая с този внушителен том.

„Убедена съм - изповядва авторката, - че изборът на Левски като пилон на българския национален пантеон обяснява много от специфичните характеристики на българския национализъм“ (с. 12).И Мария Тодорова като открит и непримирим противник на всякакъв вид национализъм, но най-вече на българския, се заема да срине из основи „пилона на българския национален пантеон“ и по такъв начин окончателно да срази и самия български национализъм. И всичко това в рамките на така наречената „микроистория“, която все повече трябвало да се утвърждава в науката.

Макар тази книга да има всички външни атрибути на солиден научен труд - тежък „научен апарат“, пространни обяснения и бележки под линия, безброй позовавания на авторитети от всякакъв род, внушителна библиография, именен показалец и т.н., и т.н., тя всъщност е „съчинение по зададена тема“ с точно определена цел и предварително формулирана теза, която авторката се е заела да обоснове и аргументира.

Историкът учен проучва всестранно и пълно фактите, събитията, документите и се стреми да достигне до обективната истина. Историкът публицист започва с предварително формулирана теза или идея и се запретва да я доказва, като подбира само ония факти и документи, които му вършат работа. Преценена от гази гледна точка, тази книга на Мария Тодорова не е научно, а публицистично произведение.

Детайл от корицата на “Живият архив на Васил Левски…”

Това, което авторката подробно, пространно и разточително развива върху повече от 500 страници, художничката на корицата с подкупваща детска простодушност е изразила само чрез няколко линии. Нарисувала е една огромна кръгла нула със златист нимб на светец над нея. Нулата - това е Васил Левски, какъвто е бил в действителност. Нимбът - това са всички ония качества, добродетели и заслуги, които незаслужено са му били приписани от някои негови съвременници, но най-вече от следващите поколения.

Както подчертава авторката, ако през 1878 г. не се била появила българската национална държава, Левски завинаги щял да си остане такъв, какъвто си е бил в действителност. „Ако българите бяха имали участта на кюрдите например - както и интелигенцията, отдадена на националната кауза, вероятно Левски щеше да бъде герой в някаква алтернативна история или щеше да бъде споменат с почести в нечий външен разказ от автор, проявяващ интерес към екзотични идентичности. Ако изобщо бъдеше споменат в някакъв имперски разказ за несполучили отцепнически движения, той най-вероятно щеше да бъде изобразен или като терорист, или още по-безславно като крадец - като какъвто е осъден и екзекутиран от османските власти в София през 1873 г., след което е погребан най- вероятно в общ гроб в гробището за престъпници“ (с. 181).

Бедният Ботев, уж гениален поет, а не могъл да проумее с кого си има работа - възхищава се от него ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/14/11 22:05 http://e-vestnik.bg/12663/panteon-bez-geroi/