Страхове витаят над Бенгази - люлката на либийската революция

в. Файненшъл таймс

Всяка вечер, след като се стъмни, на площада пред съда се събират групи мъже, за да обсъждат своята любима тема: бъдещето на града след революцията.

В една от групите 50-годишният Мохамед ал Шаики казва, че се опасява, че новите лидери на страната, Преходният национален съвет ПНС , ще съсредоточат вниманието си върху Триполи, тъй като се канят да се преместят там. “Ако забравят за нас, ще има протести”, каза той, докато другите кимат с глава, изразявайки съгласие с неговите думи. “Ще стачкуваме”, добави той.

Бенгази беше люлката на революцията, която свали от власт 42-годишния режим на полковник Муамар Кадафи, и беше столица на бунтовниците по време на въстанието. На митингите на централния градски площад един от най-често чуваните възгласи беше “свободна Либия със столица Триполи”.

Но докато представители на бунтовниците се местят в Триполи, а с тях и дипломатите, в източния либийски град започва да се долавя чувство на тревога. Притесненията загатват, че регионалните различия биха могли да усложнят бъдещето на страната. Либия става единна държава след Втората световна война, когато ООН обединява трите стари провинции Триполитания, Киренайка и Фесан.

Когато полковник Муамар Кадафи идва на власт след преврат през 1969 г., той съсредоточава вниманието си върху Триполи и провинция Триполитания, в която се намира столицата. Икономическото развитие на Бенгази, столица на старата провинция Киренайка, е смятано за основа на опозицията срещу неговата власт и остава занемарено десетилетия наред.

В Киренайка се намират повечето от петролните запаси на страната, включително най-големите петролни полета, но полковник Кадафи набързо премахва петролната индустрия от Бенгази, премествайки централата на Националната петролна корпорация в Триполи в началото на 70-те години на миналия век.

Международните петролни компании, които се установяват в Бенгази през 50-те и 60-те години при откриването на първите петролни полета, се преместват в Триполи скоро след това. В източния град остава само АГЕКО Arab Gulf Oil Company , филиал на Националната петролна корпорация.

Наследството на това дългогодишно отношение е лоша инфраструктура, висока безработица и обществено негодувание, което подхранва опасенията на местното население, макар някои да вярват, че притеснението от евентуалната загуба на значение в полза на Триполи е повече въображаема, отколкото действителна.

“Простете ни, че сме малко параноични заради нашата история”, казва местен бизнесмен, пожелал да запазим неговата анонимност, тъй като смята, че въпросът може да стане причина за разделения. “Да, има известно безпокойство. Но мисля, че то ще изчезне веднага щом населението осъзнае, че новата Либия не е като Либия на Кадафи.”

Действителни или въображаеми, из града витаят страхове, въпреки уверенията на де факто управляващите, че Бенгази няма от какво да се страхува. “Ние имаме намерение да развием града”, каза в интервю за “Файненшъл таймс” Мустафа Ел Хуни, виден член на ПНС, отговарящ за енергийната политика. “Ще има равнопоставеност в икономическото развитие на всички части на стрната, няма да се обръща внимание само на източната, а и на южната.”

Освен това засега Бенгази има силно присъствие в ПНС: с деветима представители в 40-членния съвет. Триполи, доста по-голям град, има само петима представители, а други градове, изиграли ключова роля за революцията, например Мисрата, имат дори по-малко.

Балансът във властта ще се промени с времето, с оглед на това, че бунтовниците превземат малкото градове, останали под контрола на силите, верни на полковник Кадафи, и ПНС се сдобива с нови членове. Но засега дипломати твърдят, че Бенгази все още има по-голямо влияние от всеки друг град.

Неговите жители обаче са предпазливи. “Не съм изненадан, всички се местят в Триполи; все пак е столицата”, каза Мохамед Фанус, бизнесмен и бивш член на местния съвет на Бенгази. “Но ние не можем да се върнем към старите дни, когато всичко беше съсредоточено в ...

Свързани новини: