09/18/11 18:26
(http://www.klassa.bg/)

„Дънди“ изнася безконтролно 10 т злато и редки метали от България за година

Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“, през митнически пункт Пристанище „Бургас център“ под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати“. Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди“. Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг“ ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди“ възлиза на около 2 млрд. долара. Те я пресмятат на основата на стойността на извличаните от рудата 7 основни и 12 допълнителни компонента.
Разминаването между официалните данни и реалните печалби става възможно заради липсата на контрол върху дейността на концесионера от страна на държавата. Това признаха експерти от акредитираната лаборатория по европейските изисквания и стандарти „Евротест контрол“. Нещо повече – оттам заявиха, че преди 1980 г. са правени проучвания в находището в Челопеч, но тогава държавата не е анализирала редките метали, защото е нямала методи за изследване, а вероятно и интерес. „Челопеч майнинг“ има собствена лаборатория и според органите, които би трябвало да осъществяват контрол – каквото фирмата декларира, това изнася, коментираха експерти от „Евротест контрол“. Последният път, когато е правен анализ на рудата от Челопеч, е преди 8 г. Според признанията на експерти от лабораторията „оттогава нещата замряха“.
Проблемът е, че и сега едва ли някой в държавата може да каже какво точно се изнася. На въпрос на в. „Класа“ към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дали разполага със сертифицирана лаборатория, която да установи съдържанието на ценни и редки метали в концентрата, който се преработва извън страната, в. „Класа“ получи следният отговор: ”В страната има акредитирани лаборатории по европейските изисквания и стандарти („Евротест контрол”, МГУ „Свети Иван Рилски” и др.) за определяне на съдържания на метали в руди и концентрати.“ Проверката на „Класа“ показа, че и в МГУ „Свети Иван Рилски” в последните години не са правени лабораторни анализи на рудата в Челопеч. От икономическото министерство обясниха, че концесионерът се отчита ежемесечно и годишно пред концедента, т.е. държавата, за това, какво количество руда и метали е добил. Тези отчети се формират на база на непрекъснати проби, които се правят от концесионера на място. Обект на пробите са забоите, натрошената руда преди флотация, медно-златният концентрат, хвостът. Това потвърждава тезата, че „Дънди“ изнася толкова количество злато и ценни метали, колкото може да добие, като същевременно отчита каквото си иска или за по-голяма сигурност – повтаря предварително зададените данни от концесионния договор.
При това държавата дори не е определила квоти за износ на концентрат! Проблемът се задълбочава от факта, че не съществуват специални нормативни изисквания за износ на меден концентрат, както съобщиха за „Класа“от Агенция „Митници“. А под тази позиция се изнасят и златото, и останалите ценни метали от находището в Челопеч. От администрацията на Ваньо Танов отново припомнят, че правителството е определило задълженията на концесионера да води отчетна документация. Иначе митническата процедура, извършвана на пристанище Бургас, е стандартна. Износителят – фирма „Челопеч майнинг“, изпраща по електронен път необходимите документи, включващи декларация за произход, сертификат за качество, нареждане за товарене, проформа фактура и др., а митничарите проверяват дали количеството в пломбираните вагони отговаря на написаното в товарителницата. Което се изчерпва с отчитане на показанията на кантара.
В пълномощията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) е „да извършва проби от всяка продукция – резултат от находището“. Но това не се прави, както потвърдиха от лицензираните лаборатории, където единствено би могло да се изследва съдържанието на изнасяния от България концентрат.
Контролните органи прехвърлят топката в полето на данъчните. Според Валутния закон НАП трябва да проверява дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработка и сделки с благородни метали. От данъчното ведомство пък отговориха на “Класа“, че канадската компания е поставена под постоянен мониторинг. От 2007 г. до сега да правени ревизии, като 4 от тях са завършили с ревизионен акт. Последният акт е от 3 май 2011 г., но от приходната агенция не съобщиха какво са проверявали данъчните, какви документи са изисквали и какво се констатира в ревизионните актове. Едно е сигурно - каквато и да е данъчноосигурителната тайна информация, със сигурност тя не включва независими изследвания на рудни концентрати. Така че остава „честната дума“ на „Дънди“ какво изнася от България. Колониалното разграбване на най-голямото златно находище в Европа продължава срещу смешната концесионна такса за предполагаемото количество злато, мед и сребро, извличани от концентрата, коментира за „Класа“ геологът д-р Вълко Гергелчев. По думите му истинско престъпление е изнасянето на златото от Челопеч извън пределите на България. Според законодателството на страните в ЕС не се допускат добив и проучване на благородните метали от чуждестранни фирми, защото това са стратегически ресурси и в никоя държава, даже в бившите африкански колонии, не се разрешава изнасянето на благородни метали извън граница, допълва д-р Гергелчев, който изчислява големите финансови загуби на България от неизгодните договори за концесия на подземните богатства. При това на 14 септември за пореден път долетя новината за нова авария край Челопеч, предизвикана от миннодобивната компания - пропукана е стената на съоръжението, по което протича хвостът до хвостохранилището. При аварията опасни отпадъци, съдържащи природна сярна киселина, арсен и тежки метали, са се изсипали директно в язовир “Качулка”. Протестът на еколози и местни хора обаче остана глас в пустиня. А скандално известната канадска компания „Дънди прешъс металс“, след като замърси р. Тополница, сега иска да добива злато в местността Ада тепе край Крумовград. Ада тепе е част от най-голямата зона от екомрежата „Натура 2000“ у нас. Така „Дънди“ може да се окаже замесена и в друг скандал, от който държавата губи милиарди левове. Вместо да вземе мерки, МОСВ днес (19 септември) възнамерява да издаде разрешение да разработва втори рудник в Ада тепе.


Следва...
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване