Европа отхвърли съветите на Гайтнър

Европейските финансови министри отхвърлиха предложенията за опити за стимулиране на несигурната икономика и не дадоха признаци, че одобряват предложението на финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър за увеличение на капацитета на европейския спасителен фонд.
След като финансовите министри за първи път поканиха Гайтнър на заседание на страните от еврозоната, те заявиха, че продължаващата 18 месеца дългова криза не позволява данъчни съкращения или допълнителни разходи, които да стимулират икономиката, намираща се на ръба на стагнацията.
„От време на време възгледите ни се различават от тези на американските колеги, особено когато стане дума за програми за фискални стимули, заяви премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер пред репортери, след като председателства заседанието във Вроцлав, Полша. Не намираме достатъчно свобода за действие в еврозоната, която да ни позволи да въведем нови пакети за фискални стимули. Това няма да бъде възможно.“
Европейската икономика ще отбележи нищожен ръст през втората половина на 2011 г. и това е негативна последица от натрупалия се дълг, който не можа да бъде погасен от спасителната помощ от 256 млрд. евро, отпусната на Гърция, Ирландия и Португалия.
Гайтнър не постигна особен напредък с призива си Европа да увеличи капацитета на спасителния фонд на стойност 440 млрд. евро, познат като Европейски механизъм за финансова стабилност (EFSF), като му се позволи да получава средства от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Не е член на еврозоната

Юнкер заяви, че днес не се обсъжда въпросът за увеличаването на капацитета на фонда, или поне не и когато на заседанието присъства американски гост.
„Не обсъждаме увеличението или разрастването на EFSF със страна, която не членува в еврозоната“, заяви той. Германският финансов министър Волфганг Шойбле твърди, че се е провела „много напрегната, но приятелска дискусия“, а австрийският финансов министър Мария Фектер сметна за „странно“ да бъде поучавана от САЩ – страна с по-голям общ дълг от еврозоната.
Вместо това министрите подновиха ангажимента си от 21 юли да дадат на фонда правомощия да закупува облигации на първичния и на вторичния пазар, да предлага предпазни кредитни линии и да създава съоръжения за банкова рекапитализация. Получаването на национално одобрение на новите правомощия се отложи за средата на октомври.
Гайтнър припомни на европейците как Министерството на финансите на САЩ и Федералният резерв оказаха спешна помощ на банките след фалита на Lehman Brothers Holdings и съчета тези съвети с критики за начина, по който Европа съгласува действията си за справяне с кризата.

Постоянно послание

Европа проектира образ на „постоянен конфликт“ между националните правителства и централната банка и по този начин възпрепятства опитите си да осигури по-стабилна основа на икономиката, заяви Гайтнър на конференция между двете заседания.
„Финансовите предизвикателства пред Европа очевидно са по силите ви и можете да се справите с тях във финансово отношение, просто трябва да се решите да го направите“, поощри ги той.
Подобен призив отправи и президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише шест седмици преди края на осемгодишния си мандат, по време на който контролираше лихвените проценти на единната валута.
„Основното ни послание, разбира се, е за своевременни мерки, заяви Трише пред репортери. Всички изказвания са в тази посока. Проблемът обаче са не думите, а делата.“
Миналата седмица ЕЦБ отново бе на предна линия, след като заедно с други водещи централни банки предложи заеми в долари, за да облекчи кредитния крънч. Европейските банки се сблъскват с най-високите лихви по заемите в американска валута за последните близо три години.
Финансовите министри се придържат към становището, че търговските банки имат достатъчно капитал, за да преодолеят вълненията, които смъкнаха облигациите на в епицентъра на кризата Гърция наполовина на номиналната им стойност.

Сериозно подобрение

Трише приветства споразумението между правителствата и Европейския парламент, което ще затегне икономическото управление на еврозоната и ще улесни санкционирането на страни, които нарушават лимита за бюджетния дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт.
Новите правила, които ще влязат в сила до 1 януари, са „сериозен напредък“, подчерта Трише.
Натрупаните огромни задължения се отразяват негативно на икономиката, съобщиха от Европейската комисия. Тя смъкна прогнозата си за растежа до 0,2% за третото тримесечие и 0,1% за четвъртото, след като преди това предвиждаше 0,4% за двата периода.
„Възстановяването се забавя през втората половина на годината, но не очакваме връщане към рецесията, заяви Оли Рен, еврокомисар по икономическите и паричните въпроси. Несигурността и напрежението във финансовите пазари вече имат негативно отражение върху реалната икономика и влошават перспективите за растежа.“

Помощта за Гърция

Гърция се надява на решение по освобождаването на транш от 8 млрд. евро при следващата среща на министрите, насрочена за 3 октомври. В такъв случай заемът ще бъде изплатен до средата на октомври, което ще позволи на правителството да покрие сметките си до края на годината.
Съдбата на бъдещите гръцки кредити е обвързана с искането на Финландия, една от шестте европейски държави с кредитен рейтинг ААА, да получи някакво обезпечение, може би под формата на недвижими имоти или акции в национализираните гръцки банки.
Макар окончателно споразумение да не бе постигнато, министрите са единодушни, че допълнителната гаранция трябва да си има цена.
„Обединихме се около мнението, че обезпечението трябва да е достъпно за всички и да струва нещо“, заяви австрийският финансов министър Фектер.
Що се отнася до кадровите въпроси, министрите определиха 27 септември като краен срок за кандидатурите за освободения от Юрген Щарк пост в Управителния съвет на ЕЦБ. Щарк, който е против програмата на банката за купуване на облигации, заяви миналата седмица, че ще напусне преди края на мандата си през май 2014 г.
Единственият кандидат на този етап е зам.-министърът на финансите на Германия Йорг Асмусен.

Прочети цялата новина

Свързани новини: