Купувайте американското в подкрепа на заетостта

Ако новият план на Обама за подкрепа на заетостта бъде приет от Конгреса, може да съживи отчасти активността и дори да повиши заетостта. Но едва ли ще доведе до ръст и нови работни места, без да натрупа нови дългове, тъй като загърбва огромния търговски дефицит на САЩ.
Преди кризата да достигне пика си преди две години, САЩ не отчитаха разходите за хроничния търговски дефицит. Той обаче намали производството и заетостта и препречи пътя към ръста. Поредицата от балони при активите бяха достатъчни, за да компенсират недостига, и Денят на страшния съд изглеждаше далеч.
Днес обаче търговският дефицит е твърде видим. През юни тази година той беше $422,9 млрд. (на годишна коригирана спрямо инфлацията база), което е почти с 3,9% повече от юни 2010 г. Напредъкът му от юни 2009 г., когато рецесията технически приключи, понижи американския ръст с много повече (над 14%), отколкото спадът на правителствените покупки (около 6%) или свиващият се жилищен пазар (под 2%). В такъв момент съкращаването му трябва да е приоритет. В противен случай независимо от всички стимули американският дълг ще остане опасно голям.

Недостатъчни стимули

Историята показва, че по-строгите държавни икономии, със или без реформи, не могат да се справят адекватно с този проблем. Новите стимули също не могат да компенсират изгубеното за времето, в което американците купуваха вносни стоки и инвестираха в чужбина с космически темпове.
Драстичното съкращаване наа търговския дефицит би могло да ускори ръста и да намали нуждата от стимули за вътрешното търсене. Би могло да повиши достатъчно износа, за да позволи на базираните в САЩ производители да генерират по-голямата част от бъдещия ръст и заетост, като снабдяват чуждите клиенти. А дори ако търсенето в САЩ отбележи известен спад, понижението на вноса би могло да стимулира ръста.
Обама бе предвидим удвояване на износа, а Конгресът може да одобри три търговски споразумения – с Колумбия, Корея и Панама. Само дето американският търговски дефицит в момента е толкова голям и световните перспективи за ръст са толкова лоши, че ползите от намаляването на вноса ще намалят ползите от повишението на износа.
Всички усилия срещу вноса ще пробудят старите възражения срешу протекционизма, без да отчитат един важен факт: някои страни следват меркантилистки политики, които целят да повишат ръста и заетостта, като трупат големи и устойчиви търговски излишъци. Тези политики пречат на създаването на истинско благосъстояние.
Китай изкуствено поддържа юана евтин, с което изтласква по-скъпите произведени в Америка продукти от китайския пазар и дава на китайските стоки изкуствено преимущество пред американските в САЩ и други държави. Япония и Корея също често манипулират валутите си.

Начален период

Чували сме, че новите американски търговски бариери може да причинят международни конфликти или дори да породят световна депресия. Но макар търговските партньори на САЩ да разчитат на американския глад за внос, повечето ще приемат новите ограничения, дори и само защото искат да се подсигурят срещу загубата на американско търсене в началото.
Решителните действия на САЩ срещу вноса ще сепнат търговските им партньори и ще ги накарат да договорят международни споразумения, които да поправят дисбалансите. В свят, силно зависим от американското потребление, заплахите пред клиента ще надделеят над аргументите срещу бариерите.
Разбира се, ръстът ще се забави, когато международните вериги за доставки се приспособят към ограничението, но това няма да е вечно. Търговският баланс на САЩ ще се възстанови, за да се появи една по-здрава световна икономика.
Комбинацията от няколко неотдавна предложени стратегии би могла да обуздае американския търговски дефицит. Първата включва строги мита върху вноса от Китай и други страни, които потискат валутите си. Манипулацията на валутите продължава да изкривява търговията по непазарни причини. Определянето на по-реална цена на тези стоки ще премахне изкуствените им ценови преимущества. Тези мита трябва да се поддържат и дори периодично да се повишават, докато американските дефицити се понижат значително.

Протекционизмът на ДДС

Митата трябва да се наложат и за страните с ДДС. Този данък влошава повече търговския дефицит на САЩ, тъй като се налага върху вътрешното потребление и повишава цената на вноса. И тъй като се отбива от износа, реално субсидира задграничните продажби.
За много държави ДДС се неутрализира на външните пазари, но САЩ, които нямат ДДС, ще изпитат единствено негативните последици. Освен ако не въведат собствен ДДС, трябва да се компенсират чрез други мита.
Друг начин за намаляване на вноса е законът на Рузвелт от времето на Голямата депресия, наложен на федералните агенции, съгласно който трябва да се купуват предимно американски стоки. Държавните разходи са 19% от американската икономика. Законът трябва да се превърне в условие за федерална помощ за щатските и местните правителства.
Не бива да има изключения за продукти, произвеждани от американски търговски партньори, дори да са държави, които се ползват с недискриминационно отношение съгласно пакта на СТО за държавните поръчки.
Трябва да се ограничат изключенията от закона за купуване на американски стоки (включително за чужди стоки, които са много по-евтини или по-широко разпространени от американските). През последните години над 20% от покупките на Министерството на търговията са били на вносни продукти.

Разходи за иновации

Този закон е особено важен за индустриите от ново поколение (като високоскоростни жп-системи или модерни акумулатори). Ако правителството трябва да купи стоки, които не се произвеждат в САЩ (например електроника), от чуждите доставчици трябва да се изисква да построят фабрики, които да произвеждат стоките в САЩ.
И последно, САЩ може да ограничат бъдещите търговски дефицити чрез по-избирателна дипломация. Все още има смисъл от споразумения за свободна търговия със страни, които споделят вярата в свободните пазари. Но не и с открито меркантилни държави.
Необходими са промени и в пактове като Северноамериканското споразумение за свободна търговия, които бяха създадени не за да увеличат нетния износ на САЩ, а за да позволят на САЩ и на многонационалните компании да снабдяват американския пазар от държави с ниски надници и слаби търговски разпоредби.
По примера на Китай САЩ може да изискат от чуждите производители, които придобиват американски имоти и компании или създават фабрики в САЩ, да използват голям процент американски части и компоненти в своите продукти и да споделят технологии с американските си партньори.
Специфичната комбинация от правила не е толкова важна, колкото решимостта за реално действие. САЩ трябва да действат, докато още могат да отстояват позициите си.

Прочети цялата новина

Свързани новини: