Мина Илиев: Като застане учителката и започне – „литИратурата и матИматиката”…

09/19/11 21:05
(http://e-vestnik.bg/)

Мина Илиев: Като застане учителката и започне – „литИратурата и матИматиката”…

Случвало се е децата да ми казват: Господине, вие сте единственият учител, който не вика

Мина Илиев. Снимка: авторката

Мина Илиев е сред малцината начални учители-мъже в София. Преподава от 22 години, 15 от които са преминали в столичното 20-о училище. Днес работи в Deutsche Schule (училището към Немското посолство). Мина е и от изчезващия вид учители, които възприемат професията си като мисия и призвание. Вярва, че усмивката и любовта са ключът към сърцата на най-малките ученици. Може би заради това бившите му възпитаници, днес пораснали мъже и жени, продължават да поддържат връзка с него и се надяват някой ден той да преподава и на децата им.

-Г-н Илиев, как станахте учител?

- Още от малък мечтата ми е да бъда учител и тази мечта се роди с моята начална учителка - когато я видях, бях влюбен в нея, от първия ден в първи клас. Невероятна жена, винаги с усмивка, с един благ полед, нямаше как да не те накара да заобичаш училището. Помня, че във втори клас попита кой иска да стане учител, единственият, който вдигна ръка, бях аз, и тя каза, Мина, пожелавам ти го от сърце, дано станеш. И наистина се сбъдна това. Отнасям се с децата с невероятно желание и любов. Смятам, че те имат нужда преди всичко от любов.

- Началните учители-мъже се броят на пръсти. Защо така се феминизира професията?

- Първо заради заплащането. Много малко мъже биха се навили да работят за тази заплата. Повечето, които са в професията, са финансово добре, и започват да работят за удоволствие. Аз съм много против, особено в началното училище, това да бъде изцяло феминизирана професия. В Германия, Гърция, Холандия, страни, в които съм бил, преобладават мъжете начални учители. Случвало се е деца да ми казват „господине, вие сте единственият учител, който не вика. Нашите госпожи защо викат толкова много?”… Моля ви, спрете малко, запазете истерията си за вкъщи. Не става по този начин. Влезте в едно обикновено училище и се разходете покрай вратите на учителките, да видите какво става. Можеш да повишиш тон, единствено за да предотвратиш нещо, недай си боже, но през цялото време да крещиш… Това го наблюдавах дълго време и бях много разочарован. Сега се сблъсквам точно с обратното – пълно спокойствие, отношение към децата, внимание, маниер. В немското училище преподават повече чужденци, които са пренесли своя маниер на работа. Българките, които работят там, са страшно фини и интелигентни хора, работят с усмивка и с отношение. В българските държавни училища обаче всичко е много напрегнато, децата непрекъснато са под стрес.

- Промениха ли се учениците през годините, в които преподавате?

- Като начало ще кажа, че децата са си деца… Всяко поколение си има едни и същи нужди. Но, да, промениха се, липсва им внимание, липсва им семейството, липсва им отношението. Като че ли децата в българските училища са много натоварени. Говори се, че ще им направят чантите по-леки, но ето че и тази година пак не започна с по-леки раници, доколкото разбрах. Говори се, че ще имат шкафчета във всяко училище, занимални ще се вкарат поетапно и аз пак не го виждам това нещо…