Представяме в Брюксел доклад за зелената енергия

Първият доклад, който България ще представи в Европейската комисия за напредъка в насърчаването и потреблението на възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), се очаква до края на тази година, съобщиха от Българската ветроенергийна асоциация. Според нейната прогноза през 2020 г. нашата страна ще е достигнала обща инсталирана мощност от 2000 мвт вместо предвижданите в Националния план за действие за възобновяемите енергийни източници 1440 мвт вятърни паркове. Всеки две вятърни турбини, около 6 мвт, създават едно постоянно работно място за периода на действие на турбината, твърдят от асоциацията. В момента в България се произвеждат около 700 мвт вятърна енергия, а до 2020 г. количеството трябва да бъде удвоено. Според българското законодателство, което е съгласувано с европейските директиви, държавата е задължена да изкупува на преференциални цени зелената енергия за определен период от време. У нас той е 12 години при средно за Европа 15. Сега у нас и в Гърция един киловат енергия, добита от ВЕИ, струва около 9 евроцента. Сега по време на избори не е подходящо да се занимаваме с това, каза по този повод Кенет Лефковиц, председател на НС на асоциацията.
Заради проблемите с новия закон за възобновяема енергия, който ограничава местата за ветрогенератори, и затрудненото кредитиране секторът на производство на вятърна енергия е в застой. Много компании са платили гаранциите, които се изискват по закона, но могат да ги загубят заради лошата бизнес конюнктура. Това създава опасност страната ни да не успее да удвои мощностите и да постигне целта от 1440 мегаватчаса годишно. Евентуалното неизпълнение на целите може да се компенсира със закупуване на квоти, но това отново ще доведе до оскъпяване на електроенергията. Според Българската ветроенергийна асоциация обаче у нас могат да бъдат създадени мощности за 3 хил. мвт вятърна енергия и така да продаваме зелен ток на страните от ЕС. Този вид пазар, за който през ноември ЕК трябва да представи регламент, ще е сходен с търговията с парниковите квоти. Очаква се цените на продаваните излишъци екоток на страни с недостиг да са около средните сегашни тарифи на ВЕИ електроенергията.
Според анализи на асоциацията хората със средна месечна сметка за ток плащат 28 ст. заради преференциалните цени на тока от вятър. Ако вятърните паркове стигнат до 2500 мвт мощност, сметката ще се увеличи с 92 ст. В същото време обаче, ако България достигне 16% дял зелена енергия в крайното потребление, същата сметка ще скочи с над 13 лв. през 2020 г.
Себастиан Ньотликс е изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация. Напуска добре платена работа в Goldman Sachs в Лондон и идва на Балканите заедно с баща си Лео Ньотликс да развива бизнес със зелен ток. Той има проекти за изграждане на ветроенергийни паркове у нас, но заради честите промени в законодателството и финансовата криза засега те се бавят. Искаме да докажем и в България, че добиването на електроенергия от вятъра е полезно и за обществото, и за бизнеса, и да променим отношението към нея. Проблемът, е че нашият сектор се поддава на политическо влияние. Когато има политическа подкрепа, той се развива, когато тя отпадне, и бизнесът ни замира, твърди Себастиан Ньотликс. За сметка на това фамилията има добре работещ ветроенергиен парк край гръцкия град Триполи на полуостров Пелопонес. Разбира се, той е изграден преди разразилата се дългова криза в южната ни съседка. Сега и там трудно се намират инвеститори. Ньотликс твърди, че даже и 10-те процента корпоративен данък у нас не са достатъчно привлекателни, и даде за пример Гърция, в която вложилите парите си във ВЕИ бизнес ползват право да платят данъци върху 40 процента по-малко от облагаемите си годишни доходи. В южната ни съседка срокът за изкупуване на вятърния ток е 15 години, а цената му е същата като в България – около 9 евроцента за киловат. При това крайните потребители в Гърция плащат по 22 ст./квтч, а българските – 16 Общо взето, се оказва, че инвеститорите в зелена енергия и в Гърция, и в България имат проблеми.
Ако бях на мястото на енергийния регулатор, щях да възложа по-задълбочено проучване на енергийния микс на България в контекста на регионалния пазар и дългосрочното му развитие. Причината е, че проучванията, направени до момента, са сериозно изкривени от мисълта за АЕЦ „Белене“ и няма добре разработена алтернативна хипотеза, в която втората атомна централа не съществува, е мнението на Кенет Лефковиц. Ако в държавната администрация у нас въобще бе останала някаква мотивация за работа в посока обществено благо, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране щяха да анализират не само какво се случва в България под натиска на ЕС. Те щяха да погледнат глобално и в перспектива, като с предложенията и решенията си привлекат инвестиционните фондове, които съседна Гърция не успява да задържи, вместо да водят геополитически войни с Русия на тема ядрена енергетика, допълва Лефковиц.

Прочети цялата новина

Свързани новини: