Попътен вятър за младите щъркелчета на "Зелени Балкани"

Есенната миграция на щъркелите започна в началото на август, както всяка година от хилядолетия насам. Стотици хиляди се устремиха на епично пътешествие на юг, а сред тях и 56 щъркелчета, доотгледани в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. При нас щъркелчетата попадат по няколко основни причини. Най-често те просто биват избутани по невнимание от другите малки в гнездото. Така се озовават на земята далеч преди да са готови да летят и да се пазят от наземните хищници. Също много честа причина за попадане на щъркелчета при нас е късо съединение, предизвикано от гнезда, разположени върху електрически стълбове. Нерядко гнездата изгарят, а малките падат на земята с различни степени на изгаряне по телата. Падайки, те чупят краката и крилата си и положението става още по-тежко. Понякога части от гнездото падат върху тях и ги осакатяват или убиват. Огромен проблем е сезалът, който широко се използва в селското стопанство и домакинствата и е любим материал на възрастните щъркели за укрепване на гнездата. Малките щъркелчета оплитат краката си в него, докато растат в гнездото. Сезалът постепенно се впива в оплетения крак, прерязва тъканите, тъй като кракът нараства, прекъсва кръвоносните съдове и накрая целият крак изсъхва и се счупва като клечка. Понякога, опитът за първи полет завършва с увисване на щъркелчето от гнездото, с оплетени в сезала крака. Най-проблемни са случаите, при които се налага намесата на други институции – пожарна или електроразпределително дружество, тъй като те разполагат с подходящи съоръжения. Ако гнездото е на електрически стълб, трябва да дойде екип на електроразпределителното дружество да спре електричеството и осигури вишка за достигане на гнездото. Дори и да съдействат, техническите екипи на тези дружества са инструктирани да не пипат животни, така че почти винаги се налага доброволец да се качи с вишката да разплита щъркелчето. Понякога се налага да се чака с часове, за да бъде докарана вишка от областния град. Редно е да подчертаем, все пак, че електроразпределителните дружества не са длъжни да помагат при такива случаи и го правят на добра воля. Тази година имахме ужасен случай с 2 щъркелчета, увиснали от гнездото на оплетените им в сезал крака, в с.Костенец, общ.Костенец. Гнездото се намираше на комин на изоставена фурна и стълбичката отстрани на комина не достигаше до горе, а свършваше някъде до средата. Цялото село се беше събрало да гледа, а хората бяха безпомощни да достигнат гнездото. Минаха часове в молби към една или друга институции да изпратят вишка или осигурят стълба, която да достигне гнездото. Усилията бяха общи, на дежурния в Спасителния център за диви животни и на хората на място. Десетките телефонни разговори най-сетне задвижиха нещата, но когато стълбата пристигна, бяха минали часове. Най-накрая щъркелчетата бяха свалени, но краката им бяха измъкнати от ставите и тотално увредени и се наложи да бъдат приспани веднага от местния ветеринар, за да се прекратят мъките им. Също ужасяващ беше случаят с пострадалите от градушката в общ. Димово щъркелчета. Малки и големи бяха помлени от ледените късове с големина на орех. 1 възрастен и 7 млади щъркелчета, в изключително тежко състояние, бяха изпратени при нас за лечение от загрижените за щъркелите си жители на няколко села в общината. 2 от младите още по пътя бяха умрели, а 4 бяха оперирани по спешност. В крайна сметка, освободени бяха възрастният щъркел и един от младите. Разбира се, не минахме без фрапиращ случай на човешка "загриженост". Един миниатюрен изтърсак, с височина 1/3 от нормалната, пристигна при нас с отдавна зараснали фрактури на двете крилца. Причината да са безвъзвратно непоправими тези фрактури е че малкият е бил задържан излишно дълго време при жената, която от най-добро сърце се е грижила за него. Просто се притеснявала да го изпраща в жегата... Е, спасила е живота му, но може би е попречила той да може лети, защото фрактури могат да се оправят в първите няколко дни. След това тъканите и костите умират. Освен това, Зелчо, както кръстихме мъника, е непоправим импринт - тъй като от най-ранна възраст е отглеждан от човек, той се мисли за човек и не разпознава в другите щъркели птици от своя вид. Кръстихме го Зелчо, защото от неподходящата храна перата му също са увредени и прилича на ритана зелка. Жената беше изпратила подробни указания, че Зелчо се храни с домати, при положение, че щъркелите се хранят с риба, жаби, мишки и насекоми. Тъжна гледка е малкият Зелчо, който крачи по коридора на Спасителния център... Единственото, което можем да направим за него е да живее при нас в двора. За тяхното освобождаване в дивата природа и тази година избрахме прекрасно местообитание – Защитена местност Злато поле. На 4 партиди закарахме и освободихме там нашите щъркове. Първоначално направихме 4 гнезда, както миналата година, но после бройката на щъркелчетата стана толкова голяма, че вече не достигаха гнездата, побиращи само по 3 птици. За освобождаване на по-голям брой от тях сметнахме за подходящ покрива на изоставена ниска постройка, който пригодихме да им служи за огромно гнездо. В него те известно време ще се връщат да нощуват след дневното бродене по полята наоколо и плитчините на река Марица. Те всички са едно голямо щъркелово семейство и се придържат един към друг в група, защото това им носи сигурност. Известно време след освобождаването те се придържаха към мястото, после, усетили порива за прелет, се присъединяваха към някое от прелитащите огромни ята и поемаха на юг. Ние ги изпращаме с най-добри чувства, но и със свити сърца, защото по пътя ги чакат множество опасности. Голяма част от прелетните птици, по принцип, стават жертви на необезопасената електропреносна мрежа не само в България, но и в страните по маршрута. Много от младите, които не са натрупали достатъчно тегло или имат здравословен проблем, изостават по пътя. Ако силите им свършат над морето..., то е последната им вечна спирка. Много ще станат жертви на хищници по пътя или по време на престоя им в Африка. Законите на естествения подбор са си в сила... Всички птици, които се освобождават от Спасителния център за диви животни, имат пръстени на Българската орнитологична централа, което позволява за някои от тях – ранени, бедстващи или мъртви, да получим обратна информация какво се е случило и поне до къде се е придвижила птицата. Информацията е на фондация "Зелени Балкани". /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: