Не очаквайте съгласувано улесняване в паричната политикa

Нетърпеливо очакваното глобално координирано улесняване на паричната политика няма да бъде нито глобално, нито координирано, нито пък ще е кой знае какво улесняване, пише Джеймс Сафт.
През 2008 г. това явление бе факт, а в него участваха централните банки от Токио до Вашингтон.
През 2009 г. на практика всяка страна от Г-20 даде своя принос за глобалното съгласувано улесняване на фискалната политика, което се изразяваше в допълнителни държавни разходи за общо $700 млрд., или над 1% от световния брутен вътрешен продукт.

Валутни войни

През 2011 г. ще получим само половинчати мерки, несъвместими политики и усилия за самосъхранение. Но и не би трябвало да се изненадваме. Кризата не само прерасна от банкова и жилищна в правителствена, но и затвърди разделенията между избиратели и интереси.
Това едва ли ще се промени скоро предвид факта, че на този етап дори разпадът на еврозоната не изглежда немислим. Съединените щати и Европа са разкъсвани от политически и фундаментални противоборства, Китай не е в позиция да поеме тежестта, а останалите страни са твърде слаби, малки и преследват разнородни собствени интереси. По-скоро можем да очакваме валутни войни и протекционизъм, отколкото сътрудничеството, което видяхме през 2008 г. и 2009 г.
Американският Федерален резерв обяви, че през следващата година ще премахне от портфолиото си по-краткосрочни американски държавни облигации на стойност $400 млрд., а постъпленията ще използва за закупуването на по-дългосрочни суверенни дългови книжа. Целта е да бъдат смъкнати лихвените проценти по втората категория книжа.
Това може да осигури на икономиката по-евтини дългосрочни ставки от 0,2%, но като имаме предвид изявлението на Федералния резерв, че „съществуват сериозни рискове от влошаване на икономиката, в това число и задълбочаване на напрежението на глобалните финансови пазари“, това е една твърде неадекватна мярка.
Американската централна банка допълни още, че ще реинвестира закупените ипотечни ценни книжа с настъпващ падеж в нови подобни облигации.
Това едва ли може да се окачестви като палиативна помощ предвид безработицата от 9,1% и факта, че американската икономика не произведе нито едно работно място през месец август. Обстоятелството, че Федералният резерв, чието решение бе прието със 7 срещу 3 гласа, предприема подобни стъпки малко след като получи крайно необичайно писмо от лидерите на републиканците в Конгреса, подсказва в колко трудно положение се намира институцията.
Председателят на долната камара на Конгреса Джон Бонър, лидерът на малцинството в Сената Мич МакКонъл, сенаторът Джон Къл и конгресменът Ерик Кантор помолиха председателя на Федералния резерв Бен Бернанке да „се въздържа от нова извънредна намеса в американската икономика“ с довода, че такава интервенция може да влоши сегашните проблеми или да предизвика нови.
Планът на президента Барак Обама за създаване на работни места (за който са предвидени $447 млрд.) вероятно ще бъде орязан наполовина като бюджет, което драстично ще намали ефекта му върху доверието и състоянието на икономиката в сравнение с разгорещените дискусии за икономиите и бюджета, които неминуемо ще го придружават.
В САЩ няма изграден консенсус за това, кои мерки са успешни и какво трябва да се направи. Царува единствено взаимно недоверие по отношение на мотивите.

Разединени нации

Да се очаква готовност за глобално съгласуване от страна на Европа изглежда малко смешно, особено пък в сегашния момент, когато Старият континент едва съгласува вътрешната си политика. Държавите - членки на еврозоната с най-належаща нужда от стимулиране, а именно Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и Италия, са притискани от останалите си европартньорки да въвеждат рестриктивни мерки с вредно за икономическия им растеж въздействие.
След две катастрофални покачвания на лихвените проценти, предприети през тази година от Европейската централна банка (ЕЦБ), президентът й Жан-Клод Трише посмекчи реториката си, а институцията смъкна прогнозата си за растежа на обединението и заяви, че рисковете за инфлацията вече са балансирани. ЕЦБ поне има възможност за смъкване на ставките, но продължава да е раздвоена относно истинското си средство за натиск – способността да изкупува облигации на страните на ръба на пропастта като Испания и Италия.
Bank of Japan може би е готова да разшири отколешната си програма за купуване на активи, но е по-вероятно да се намеси, за да ограничи силата на йената, с което практически ще внесе нова икономическа слабост в Тихоокеанския регион и САЩ.
Протоколите от заседанието на Комисията по паричната политика на Bank of England подсказват, че може да станем свидетели на ново подпомагане на търсенето чрез количествено улеснение – насока, силно препоръчвана от представителя й Адам Поусън. Плановете на Великобритания да смъкне фискалния дефицит чрез съкращения на разходите и редица други рестрикции също са под въпрос, след като слабият икономически растеж доведе до рекорден за съвременната епоха бюджетен недостиг през август. Международният валутен фонд понижи прогнозата си за британския растеж и заяви, че може да се наложи обратен завой в политиката в случай на още по-голяма слабост.
Колкото до швейцарците, техният принос за координираната политика е да действат едностранно с обещания да овладеят силата на швейцарския франк.
Китайската икономика ще се забави и остава ограничена от инфлацията и високите равнища на дълга. Очакванията азиатският гигант да сътрудничи на САЩ и Европа са едно нещо, но исканията да заеме позиция на световен лидер в тази посока и да се нагърби с допълнителни рискове, са съвсем друго.
Докато международните пазари на облигации се готвят за бедствие, фондовите, изглежда, още вярват поне малко във феята на държавната политика. Вероятно скоро ще разберем кой има право.

Прочети цялата новина

Свързани новини: