Депутатите не пожелаха да стимулират работещите пенсионери

Депутатите от бюджетната комисия не пожелаха да стимулират работещите пенсионери, след като днес отхвърлиха промени в Кодекса за социално осигуряване, предложени от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, предаде репортер на БГНЕС. Двамата депутати настояха удължаването на трудовия живот да става чрез стимули при определяне на размера на пенсиите и да се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж след навършване на възрастта за пенсиониране за съответната година от 3% на 5%. Но това срещна отпор, както на министъра на финансите, така и на социалния министър, които бяха пратили становища в комисията. Според социалния министър Тотю Младенов, повишаването на процента от 3 на 5 води до несъразмерно високи бъдещи разходи за пенсии в сравнение с осигурителния принос на лицата през времето, през което те са натрупали този стаж. Предложението срещна и несъгласието на новия управител на НОИ Бисер Петков, който заяви, че ако максималната пенсия стане 945 лева, това предполага допълнителни разходи за НОИ и според разчетите им те трудно ще бъдат компенсирани. Народните представители отхвърлиха и другия текст на Драгомир Стойнев и Емилия Масларова в законопроекта. Те поискаха да се въведе принцип при определяне на максималния осигурителен доход за съответната година при отчитане на икономически и социални показатели, сред които е и минималната работна заплата на страната. Регламентира се, че този доход за съответната година е 10-кратният размер на минималната работна заплата, т.е. от 2000 лева на 2700 лева. Възстановяват се правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления чрез промени в Закона за митниците, внесени от МС, които днес депутатите от бюджетната комисия на НС приеха на второ четене без дебати. Единствената дейност, която разследващите митнически инспектори ще имат право да извършват е разследване по досъдебно производство в рамките на НПК. Същността на утвърдения вече в европейските страни модел на митническо разследване е осигуряването и запазването на връзката между органа, установил съответното митническо престъпление, и органа, осъществяващ разследването по него. Законопроектът предвижда разследващите митническите инспектори да осъществяват разследване на три групи престъпления – митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система. Законопроектът включва следните видове престъпления: свързани с нарушение на специалния режим, под който са поставени акцизните стоки, а именно търговията и държането на акцизни стоки без бандерол в немаловажни случаи; осъществявани чрез пренасянето през митническата граница на стоки без знанието и разрешението на митниците - квалифицираната контрабанда; извършвани чрез нарушаване на правилата за транзитен превоз; извършени чрез нарушаване на специализирания административен режим, под който са поставени валутните ценности, укриването и неплащането на данъчни задължения в големи размери; неправомерно получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет. Заложената в законопроекта концепция разглежда разследващите митнически инспектори като част от митническата администрация, но същевременно създава и разграничение от функциите, които по принцип изпълнява митническата администрация. Като част от тази администрация те нямат същите функции по контрол за спазване на специфичното национално и общностно митническо и акцизно законодателство и по противодействие на митническите и акцизните закононарушения, характерни за Агенция "Митници". /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: