Как Цар Киро влезе в затвора и как го освободиха

През 1986 година ме вкараха в старозагорския затвор. След като лежах в „тежкия салон” ме вкараха в 4-ти отряд, където лежат хора без окончателна присъда. Още първите дни до мен се приближи един циганин с лъскаво теме и ме заговори. Представи ми се като Кирил Рашков. Колегите му казваха с насмешка „цар Киро”.

Оплака ми се, че не му позволяват свиждане и колети. Разказа ми за какво е вкаран в затвора. За създаване на група за контрабанда на злато, сребро и платина. От колегите разбрах, че има намесено и оръжие, както и поръчка на убийство.

Според тогавашното законодателство максималната присъда беше 20 години и аз му казах, че не му мърда двайсетака. Той се ухили и ми каза, че е успял да подкупи следователя си и делото е дадено на Митко Паричката, както казваха на съдията Димитър Попов. Рушветът му излязъл над 50 хил. тогавашни лева.

Каза, че ще му дадат 15 години, от които ще лежи 6-7, жена му ще се размине с условна присъда, а децата му няма да бъдат съдени, въпреки участието си в групата. Засмях се, но след две седмици дойде решението на съда, бях потресен, че всичко съвпада с думите му. После направиха два нови политически отряда заради многото турци и мен ме преместиха в един от тях-10 отряд. Така се разминахме с него.

Съдбата ни срещна отново през март 1989 г. Мен по етапен ред ме караха в Бобов дол. В Пловдив, в етапното на гарата чаках да се сменят конвойните и изведнъж гледам в конвойното Киро циганина. Пак ме попита какво съм направил и му отговорих, че съм направил първия независим профсъюз „Подкрепа”. Той веднага поиска да се запише в него. Отговорих му, че няма да стане, защото първо трябва да запише висше образование. Профсъюзът е за интелигенцията.

След преврата обиколих затворите, правих срещи с депутати, чужди дипломати, президента, министърът на правосъдието, шефа на затворите и Главния прокурор. Направих списък на всички затворници, които са вкарани по политически присъди, независимо, че някои от тях формално бяха осъдени по криминални текстове.Така през периода 1990-1 години те бяха пуснати чрез персонална амнистия.

Бях на квартира до пазара „Димитър Петков”. Една сутрин се звъни на вратата. Отварям и виждам някакво момче на 25-26 години, мургаво и с чанта. Представи ми се като син на Киро и аз го поканих. Той директно започна, че идвал, за да освободя баща му от затвора. Научил, че съм изкарал много затворници и дошъл при мен да освободя и баща му. Отвори чантата и заизважда пачки с банкноти.

Побеснях. Хванах парите и ги изхвърлих на стълбището, изхвърлих и него. Той ме изгледа и каза, че щом аз не ги искам-друг ще ги вземе. След три месеца Киро излезе от затвора. Указът беше подписан от Желю Желев.

От блога на Николай Колев-Босия

Прочети цялата новина

Свързани новини: