С колело до Сърбия и назад за две кутии цигари

09/29/11 21:52
(http://e-vestnik.bg/)

С колело до Сърбия и назад за две кутии цигари

Динари и румънски цигари “LD”, които в Сърбия се продават за около 2 лв.

За две седмици два пъти ми се случва да премина българо-сръбската граница при ГКПП Брегово и да се разходя до близките населени места – Кобишница и Неготин. Оказа се, че минаването на границата не е толкова лесно и безболезнено и че можеш да се сблъскаш с неочаквани препятствия както в едната, така и в другата посока….

Планирам разходката до Сърбия от доста време, тъй като често прекарвам уикенда в Брегово, а най-близкото населено място е само на 5-6 километра от границата. Повечето бреговчани ходят до „Сръбско” през ден, за да си купуват цигари, които там са двойно по-евтини отколкото в България. Да отидеш до Сърбия е като да слезеш до будката в центъра на града, с тази разлика, че ще спестиш 5-6 лева, ако се върнеш обратно с позволените две кутии цигари.

Първото задгранично пътуване предприемаме с приятелка на колелета. Освен лични карти носим със себе си десетина евро, фотоапарат с филм и нейният iPhone. Докато караме към границата, изобщо не подозираме, че ще се превърнем в подозрителни елементи и ще трябва да обясняваме надълго и нашироко къде, защо и с каква цел отиваме.

На българската граница ни проверяват документите и минаваме бързо. Няколко метра по-надолу обаче приятелката ми решава да поснима с iPhone-а. В секундата, в която прибира телефона си в чантата отнякъде се чува подсвиркване, на което не обръщаме внимание, докато става ясно, че го произвежда официален граничен служител и че се отнася за нас. „Какво снимате тука?”, започва той с не особено дружелюбен тон. „Ами снимаме си, защо да не снимаме?”, отговаря приятелката ми. „Защото е забранено! Сега ще трябва да изтрия снимките, които сте направили”, заявява граничарят, а аз се питам дали ако беше видял аналоговия ми фотоапарат, щеше да извади целия филм?

Табели в началото на Брегово. Сърбия е на 3 километра. Снимки:авторката

На въпроса защо и според кой закон снимането е забранено, той така и не успява да отговори. Предупреждава обаче, че навсякъде има камери и никой не може да заснеме границата незабелязано. (Личната ми проверка при следващото минаване на същия пункт показа, че нито служителите, нито камерите са чак толкова наблюдателни).
Разговорът с граничния служител изведнъж преминава в майтапи и закачки, така и не изтрива снимките, но ни пита какво ще правим в Сърбия. Учудва се, че просто ще се разхождаме. „Цигари ще купувате ли?”, пита, а ние отговаряме, че може и да си купим. Следващият въпрос - дали имаме навършени 18 години тотално ни разсмива.

На сръбската граница чакаме доста. Преди да ни пуснат, проверяват десетина души с колелета, които идват от Сърбия. Вероятно тръгнали за цигари. И тук въпросите са неизбежни: „Цигари ли ще купувате”, „Може, но принципно отиваме да се разходим до Кобишница”…. „Ааа, така ли, да внимавате, че там има мафия. Като се върнете да ми разкажете какво е станало”, подхвърля загадъчно граничарят.

Бреговчани с велосипеди чакат на сръбската граница. Снимки:авторката

След успешното минаване на границата стигаме до село Кобишница и се чудим да вярваме ли или не, че от Брегово го делят по-малко от десет километра. Земята около селото се обработва усилено, къщите са големи и светли, украсени с цветя, в центъра се разхождат младежи на мотори. Минаваме и край гробищата, които са толкова шарени и добре поддържани, че ти се приисква да поседнеш сред мраморните плочи.

В Брегово площадът е пуст, къщите са еднотипни и с избледнели цветове, някои ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/29/11 21:52 http://e-vestnik.bg/12762/do-sarbiya-i-nazad-za-dve-kutii-tsigari/