Година след изборите Босна без изгледи за централно правителство

Една година след изборите през октомври 2010 г. Босна още няма ново централно правителство, което да се заеме с подготовката на страната за европейското й интегриране. Причината е, че политическите партии не могат да се споразумеят по състава му. Вместо да търсят компромис, шестте партии (участващи в преговорите) отстояват максималистките си позиции, оплака се пред АФП Сречко Латал, анализатор от центъра за предотвратяване на кризи Интърнешънъл Кризис Груп. Тук няма никаква култура на компромиса. На нея се гледа като на слабост, потвърждава друг босненски анализатор Таня Топич. Липсата на ново централно правителство струва извънредно много на Босна, защото тази ситуация подкопава международния й имидж. Рейтинговите агенции понижиха международната оценка за страната и чуждите инвестиции паднаха със 75% от 2009 до 2011 г. Толкова продължителна криза е безпрецедентна от края на междуетническия конфликт (1992-95). От изборите на 3 октомври 2010 г. досега правителството в оставка придвижва текущите дела и не е в състояние да започне мащабни реформи, необходими за подготовката на страната за членство в ЕС. След многобройни и напразни опити за определяне на съотношението на силите в новото правителство, съставено от девет министри и министър-председател, политическите водачи признаха в края на септември, че безизходицата е заради разпределението на постовете, запазени за хърватите. Ние сме съгласни в бъдещия министерски съвет да има трима босненски мюсюлмани, трима сърби и трима хървати и един министър, който да представлява останалите (общности), обясни мюсюлманският лидер Сулейман Тихич. Хърватският демократичен съюз (HDZ) и HDZ-1990 уверяват, че и двете са единствените законни представители на хърватския народ и искат всички постове запазени по конституция за тяхната общност. Социалдемократическата партия, многоетническа формация, която влезе в коалиция с главната партия на босненските мюсюлмани Партията за демократично действие (SDA), има претенции за част от хърватския електорат и за постове, запазени за хърватите. Хърватите са между 10 и 14% от населението на страната, а мюсюлманите 40-48%. Тъй като местните закони не предвиждат извънредни избори, безизходицата може теоретично да продължи до следващите избори през 2014 г. /АФП /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: