Оптимизмът може да е лекарство за икономиката

Глобалната икономика упорито отказва да тръгне нагоре. Заетостта е в застой, търсенето е в застой, цените са в застой, продажбите на жилища са в застой, а растежът е почти в застой.
Стагфлацията и инфлацията отстъпиха път на замръзналата икономика. Понякога пациентите в клинична смърт могат да бъдат върнати към живота, но какво трябва да е лечението в случая?
Републиканците реагират на ситуацията с типичните за тях искания – намаляване на данъците за по-заможните хора. Демократите също се борят за традиционните си цели – по-големи държавни разходи.
И двата подхода вече са изпробвани, и то без резултат. Само една блокирана двупартийна политическа система би продължила да настоява за още универсални цярове.

Над $7 трилиона заеми

Данъкът върху доходите бе понижен значително през 2011 г. и 2003 г. Рецесията от 2008 г. започна при режим на данъчни отстъпки. Едва ли те са причината за нея, но очевидно не я и спряха. Федералните данъци бяха редуцирани отново през 2010 г., като този път мярката засегна налозите върху доходите и осигурителните вноски от работодателите. Нямаше ефект върху икономиката.
По-ниските данъци са нещо хубаво, разбира се, но когато една идея (като понижаване на налозите с цел стимулиране на икономиката) е изпробвана три пъти с цената на държавен дълг за трилиони долари, при това без да даде резултат, време е да приемем, че тя не е решението.
Фискални стимули бяха въвеждани на два пъти - през 2008 г. и през 2009 г. Липсата на редуциране в държавните разходи въпреки падащите постъпления е кейнсиански отговор. От настъпването на рецесията през 2008 г. нито една държавна програма не е постигала значимо свиване на разноските. От 2008 г. насам САЩ са заели и изразходвали $5,5 трлн. и са на път да добавят към това още $1,2 трлн. през 2012 г. Други $450 млрд. ще раздуят сумата, ако влезе в сила последният законопроект за подпомагане на икономиката и заетостта, дело на президента Барак Обама.
Това означава над $7 трлн. в заеми за икономиката в период от едва пет години, което в днешни пари и на човек от населението се равнява на заетото от САЩ по време на Втората световна война. Изумителното е, че някои анализатори наричат това „режим на икономии“. Както и да наричате всичко това, кейнсианската формула „заемай, за да покачиш търсенето“ не действа. Време е да приемем, че разрастването на държавните разходи не е търсеното решение.
Щом предпочитаните от републиканците и демократите подходи не са подходящият лек за икономиката, тогава какъв е той? Оптимизъм. Човешката психология е по-голям фактор в икономическата сфера, отколкото съвременният дебат по държавната политика признава.
През 2005 г. много от основните параметри на икономиката имаха обезпокоителен вид – жилищен балон, банки и инвестиционни банки с висока задлъжнялост, изобилие от лоши заеми. Въпреки това икономиката процъфтяваше, отчасти заради всеобщия оптимизъм.
През 2011 г. много от фундаменталните индикатори са позитивни – високи корпоративни печалби, никакъв недостиг на ресурси, ниски лихви, силно парично предлагане, малко международни търкания. Въпреки това икономиката е в несвяст и в известна степен именно заради липсата на оптимизъм.
Потребителите вземат решения къде да харчат, а корпорациите преценяват дали да инвестират най-вече в зависимост от това, дали са оптимистично настроени. Психологическо изследване показва, че очакванията за близкото бъдеще мотивират много повече от моментните условия.
Социологът Каръл Греъм от Института „Брукингс“ отбелязва следното в книгата си от 2009 г. „Щастието по света“: “В икономическата наука очакванията на индивидите за бъдещето са също толкова важни, колкото и обективните тенденции, които могат да се наблюдават в настоящето.”

Разглезени, кресливи деца

В книгата си „Демосклероза“ от 1995 г. Джонатан Роук предупреждава, че „възходът на окопалите се групи за защита на интереси“, които използват непрестанно подобряващите се лобистки инструменти, ще забавят икономическия растеж, като „ограничат достъпа до субсидии, възнаградят политическите конфликти и разсеят логичните тревоги за общото благо“. Роук твърди, че ефективността на инструментите на правителството за осигуряване на пътища, по които благата да стигат до донорите на политическите кампании и групите на гласоподавателите им, ще се влошава непрестанно, докато работата на правителството в крайна сметка не бъде блокирана. Това на свой ред ще причини стагнация на икономическия растеж, като в същото време задуши оптимизма за перспективите пред Америка. Книгата на Роук, чийто тираж за жалост е изчерпан, звучи като дословно зловещо предсказание за случващото се през 2011 г.
Вашингтон е парализиран, а политиците от двете партии действат като разглезени, кресливи деца, вместо като лидери. Това навежда всички икономически субекти на песимизъм за бъдещето, който вероятно е много по-сериозен фактор за парализирането на икономиката от правителствените разходи или данъчната политика.
Ако не ви харесва теорията, според която липсата на оптимизъм е най-голямата спирачка за икономиката, хвърлете поглед на новата книга на Джереми Рифкин „Третата индустриална революция“, която предлага различно обяснение.
Рифкин се радва на репутацията на „тъп футуролог“, но анализите му доста често се оказват проницателни. В книгата му се твърди, че последните икономически турбуленции са отговор не толкова на финансовите трикове, колкото на цената на петрола. Когато американската икономика започва да се разраства, цените на петрола започват да се качват. В резултат търсенето намалява, като така попарва очакванията. По-слабото търсене потиска цените на петрола, след което ръстът отново се съживява. И цените на петрола отново се качват, като пак спъват ръста. Рифкин твърди, че колкото по-малко зависима от петрола е една икономика, толкова по-устойчиво е разширението й. Това е смущаващото послание на нашето време, в което същите сили, които причиняват политическа стагнация, устояват и на опитите икономиката на САЩ да се откъсне от зависимостта си от петрола.

Прочети цялата новина

Свързани новини: