Балканска война на пристанищата за азиатски стоки

Кървавите етнически конфликти на Балканите може да са свършили, но една друга невидима война продължава да бушува в района. Така наречената “война на пристанищата” е в пълен ход, като “плячката” за нея идва от превоза на стоки от нововъзникващите икономики на Азия, най-вече от пазарите на Централна и Източна Европа, а също и от превозването на конвенционални товари от и за балканските страни.

През кое от тези пристанища ще преминават китайските, корейските, японските, виетнамските, индийските и други товари, на пъта за Средиземноморието? В надпреварата са пристанищата в Солун Гърция , Дуръс Албания , Бургас България , Бар Черна гора , следвани от Риека Хърватия , Констанца Румъния и Копер Словения. Смята се, че Истанбул със своите три модерни пристанища е “извън списъка” заради голямата игра с морските превози за и от Черно море.

Кой ще спечели този голям облог, който освен финансови изгоди, ще има геостратегическо значение не само за тези пристанищни градове, но и за самите страни. Изглежда, че Солунското пристанище доминира в тази битка, но въпреки това управата му има опасения, че то може да бъде конкурирано от други пристанища на Балканите, които също се борят за дял от баницата на морските превози.

Стремежът на Солун е пристанището на града да се превърне от транзитно в крайна дестинация. Тоест в Солун да акостират повече кораби с товари, които след това да бъдат превозвани по суша на север. За целта се предвижда от декември да започнат изкопни работи по разширяване на Солунското пристанище с цел акостиране на кораби с товари до 50 хиляди тона, предназначени за пазарите в Македония, Южна Сърбия и България. Сега годишно през Солунското пристанище се превозват за и от балканските страни 2 500 000 тона конвенционални товари и 30 000 големи контейнера.

Но докато Солун се бави и се протака модернизацията на пристанището, най-голямата заплаха за него идва от Дуръс, където с финансирането на Световната банка германски компании дълбаят морското дъно и модернизират албанското пристанище.

Свързването на Дуръс с изграждащата се съвременна автомагистрала между албанското пристанище и Косово, която ще стига до населеното с албанци Прешево в Южна Сърбия, може да изземе от Солун неговите клиенти, каквито са Македония и Южна Сърбия. Там вече се настани турска фирма, за която се смята, че е свързана с обкръжението на премиера Ердоган.

В играта на морските пътища за превоз на стоки до Балканите, Централна Европа и Кавказ, р. Дунав има своя дял, който непрестанно расте. Икономиките на страните от Югоизточна Европа, които се намират по бреговете на реката, все повече са намесват в тази игра, като настъпателно изземват значението на морските превози на юг. Най-голямото металургично предприятие в Сърбия например доставя 90 на сто от суровината от Украйна, която минава през р. Дунав. Същото важи и за рафинерията в Панчево, която се снабдява с руски петрол.

Финансираният от ЕС “Проект за р. Дунав” предвижда изграждането на малки пристанища по цялата дължина на реката от Централна Европа до Черно море, така че големи плавателни съдове да могат да пренасят товари от пристанището в Ротердам до бреговете на Черно море, от където те продължават за пазарите в Украйна, Русия и до страните от района на Кавказ.

Пристанища, като това в Солун, са обърнали поглед към крайдунавските пристанища в България и Румъния и искат да получат достъп до най-голямата “плавателна автомагистрала” на Европа. Засега обаче всичко това са проекти, тъй като е нужна рехабилитация не само на железопътните мрежи на гръцка територия, но и на тези на крайдунавските страни.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: