Борис Джонсън спря да заплашва и мина към действия

Усилията на кмета на Лондон Борис Джонсън да намали престъпността сред младежите чрез създаването на “изправителни” лагери може да не са най-демократичните, но пък показват реална грижа на управляващите за бъдещето на града. След размириците, разпалени в лондонския квартал Тотнъм и обхванали един след друг Манчестър, Бирмингам, Лестър, Бристол, Глостър през лятото, стана ясно, че големи групи младежи, повечето от които родени във Великобритания, не са интегрирани и нямат желание да се впишат в обществото. Кражбите от магазини и опожаряването на сгради не са бунт за права, а вандализъм, породен от липсата на социализация на цяло едно поколение.
След като кадрите на горящи сгради и улични битки обиколиха света, управляващите си дадоха сметка, че проблемът не е само, че имиджът на Лондон ще пострада, а най-вече, че се задава поколение насилници, които ще се множат с всяка изминала година.
Екипът на Джонсън явно си дава сметка, че социализация с особено демократични средства е невъзможна.
Програмата на кмета може би прилича в някаква степен на трудововъзпитателните училища в България от времето на тоталитаризма, но това само доказва, че различните общества понякога са принудени да налагат сходни мерки, когато са заплашени от саморазруха.

Прочети цялата новина

Свързани новини: