Малък процент българи могат да поемат непридвидим разход от 1000 лева

По-малко от 34% от българите са подготвени да платят непредвидена сметка от 1000 лева, сочи доклад-изследване на ING в България, проведено през февруари. Общо 57% от българите имат базови познания по финанси и управление на личните средства и в сравнение с други страни у нас хората са сравнително добре подготвени. Изследването е сравнено с глобално проучване на холандската група ING от края на миналата година. "Българинът е финансово грамотен на фона на останалите страни в извадката", коментират резултатите от Института на дипломираните финансови консултанти. Средният брой на верните отговори в анкетата от останалите 10 държави е 7.4, докато у нас е 7.9. По този показател българите са на едно ниво с Южна Корея, Индия, малко след Холандия и САЩ и са изпреварени само от Япония. Като слаби места на българите анализът показва самонадеяността и планирането на финансовото бъдеще. В останалите държави средно 59% от анкетираните са били на мнение, че са добри или много добри по парични въпроси, но едва 31% действително са се представили добре на теста по финансова грамотност. В България уверени в своите познания са 63%, а 38% реално са показали добри резултати. В областта на финансовото бъдеще българите са се представили най-слабо – само 56% са дали верни отговори на въпросите при 67% за останалите страни. И у нас, и в чужбина средно 80-90% от хората искат да подобрят финансовите си познания, но интересното е, че навън това важи за почти всички от наистина грамотните. В България обаче 76% от показалите отлични знания искат да ги усъвършенстват. Без изненада българите са хората, най-малко от които разполагат с пари за непредвидени нужди, с които могат да посрещнат разходите си за два или три месеца напред – 79%. По този показател обаче се доближаваме до американците и южнокорейците, при които 65% нямат заделени пари за посрещане на нужди за 2-3 месеца. Николай Стойков, Главен изпълнителен директор на ING в България отбелязва, че със сигурност основната причина за по-малкото заделени пари са и ниските доходи на българите. Той отбеляза, че лесният достъп до кредити е променил и нагласите на българите, които преди години са залагали предимно на спестявания. Проучването на ING у нас показва, че българите планират за спестяване само 4% от редовните разходите на домакинството си. В тези пари не влизат извънредни приходи и месеци, когато инцидентно може да са направени по-големи спестявания. Сравнено със страните от региона финансовата политика на страната ни е стабилна и би могла да се сравнява с тази на Полша, но като умение за далновидно финансово инвестиране българите са доста назад. Глобалното проучване на ING Group е проведено в САЩ, Мексико, Япония, Индия, Южна Корея, Холандия, Румъния, Полша, Беглия и Испания. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: